Търсене на материали

Слушай, снощният шум зад вратите     и това, що сме взели за вятъра,     било тежкия звън на копитата     и дълбокия глас на земята.

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.

Вятър ечи, Балкан стене,     сам юнак на коня     с тръба зове свойте братя:     всички на оръжие!

Вятър мята листи пожълтели,     до три лета не сме били в къщи.     Булките се мислят овдовели —     гледат Пирин, пръстите си кършат.

Над горите,     над Пирина     вятър вие.     Ние тръгнахме     седмина     да се бием:     и зад нас     остана надалече     и Пирин,     и звездната му вечер.     С зверове

 * Конници    * Съвест    * Вълци    * Гибел (Страшна смърт ли беше...)    * В нивята    * В кръчмата    * Бежанци    * Пролетен вятър    * Дъжд    * Утро (На слънцето запалената мутра...)    * Любов  ...

Моя майко и моя кръщелнице,  полудяла и огнена пролет,  дето весело биеш в кепенците  и лудуваш над влажните клони! 

Издигна се огромен месец снощи  като свиня нощта се черна тръшна  и вятъра лети и бие още  над урвите и сламените къщи.

1. Към родината 2. Среща на гарата 3. Мадригал 4. Нейде в Русия 5. Карловарска балада 6. Сбогуване с Карлови Вари 7. Див бурен 8. Гостенка 9. Ловният замък на „Морицбург“ 10. На един приятел 11...

1. Болница 2. Хижи 3. Вятър 4. Старите моми 5. Коли 6. Вратите 7. Есенно завръщане 8. Зимният студ 9. Прозорец 10. Път 11. Стаята 12. Ручей

Вятър вей, гори вълнува,         в планината тътен;     вихър по поле върлува,         въздухът подмътен.     Я какви са, виж, над мене         облаци бухлати,

Тази земя,             по която тъпча сега,     тази земя,             която пролетен вятър пробужда,     тази земя — не е моя земя,