Търсене на материали

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозн...

В разказа “Ангелинка” мечтата е свързана с представата на човека към по-добър свят, за стремежа му към идеал и съвършенство. В мечтите светът винаги е по-справедлив, по-вълнуващ и по-добър. Ме...

В много случаи сивотата и мъчителността на делника се преодоляват благодарение на прекрасната способност на човека да мечтае. Пренасяйки се в света на красивото, възвишеното, романтичното, т...

Колко много вълнуващи мигове има в човешкия живот! Но само един от тях е истинският миг. Мигът, в който сърцето започва да бие, да тупка но от първата любов, когато човек се събужда за нов живот....

Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той ...

Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината — защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че чо...

 Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и така нататък, през повече от триста години предавана от ба...

Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! Пък и приказката да е измислена, добре е намислена; с нея нощта се скъсява, умората отминава и грижата се забравя.     Та, казват-разказва...

Моторни песни Песни за човека * Вяра   * Пролет в завода   * Завод   * Спомен   * Романтика   * Двубой   * Писмо  * Песен за човека   Песни за родината * Родина   * Земя   * Песен   * Имам си род...

 „Где съм виждала тоз човек? Где“ — питаше се Галунка, като гледаше и с любопитство, и със страх белобрадия стар турчин — а той наистина беше един особен, чудноват човек, — с когото говореше М...

Връща се в квартала той полека     с някаква усмивка на уста,     и не вижда нищичко човека,     и върви, нивиден от света.

Човек бе сътворен от кал, но     днес от желязо е света.     Тежко` на мекия! За малко     щях да умра от доброта.