Търсене на материали
Намерени 1661 резултата
„Ангелинка” - смисълът на самопризнанието „усетих се слаб и недостоен, но сърцето ми се изпълни с радост”
Разказът „Ангелинка” от Елин Пелин е едно лирично връщане към спомените от детството, предадено с много топлота, непринуденост и смекчен от изминалите години поглед към отдавнашни лица и съ...
Елин Пелин - „Ангелинка” / Красотата на първата любов
Колко много вълнуващи мигове има в човешкия живот! Но само един от тях е истинският миг. Мигът, в който сърцето започва да бие, да тупка но от първата любов, когато човек се събужда за нов живот....
Срещата на въображаемо и действително в разказа "Ангелинка"
Разказът на Елин Пелин "Ангелинка" е наситен с ведра лирическа атмосфера, облъхнат е от порива към доброто и красивото. Етимологията на самото заглавие ни насочва към най-възвишените чувства, ...
Атанас Далчев - Прозорец
Ето нашето зимно стъкло. То не е, то не е сякаш същото: няма вече ни пътя, ни къщите: само бяла гора от сребро.
Самотен гроб в самотен кът… - Пенчо Славейков
Самотен гроб в самотен кът, пустиня около немее — аз зная тоз самотен кът и тоя гроб самотен де е.
История славянобългарска - Паисий Хилендарски
Ползата от историята Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикн...
Принцът и просякът - Марк Твен
Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и така нататък, през повече от триста години предавана от ба...
Хубава си, моя горо... - Любен Каравелов
Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост:
Последна среща - Йордан Йовков
Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика. Онова, което само се шепнеше и кое му вярваха, кое не, най-после стана. Един гражданин, един „праматарин“, какъвто беше Захария, не можа да запази и...
Вълчицата - Йордан Йовков
Преди още вълчицата, за която се мислеше, че се увълчила в нивите, да почне да прави пакости, Петър овчарят беше я виждал и знаеше, че се навърта из тъдявашните места. Само че, както се вижда, по р...
Борба до смърт - Йордан Йовков
След Богоявление хвана тежка зима. Нощем, под бледните лъчи на месеца, снегът блещеше като стъклен. Или небето потьмняваше пак и започваше да вали сух ситен сняг, който вякаш не падаше на земят...
„И свет во тме светится…“ - Гео Милев
Кулата от слонова кост, в която живеят поетите, рухва раздробена в жалки уломки. Въпреки гръмоотводите на мечтата и сантименталната илюзия. Защото гръмотевиците бяха страшни и безбройни. Про...