Търсене на материали

В повестта “Маминото детенце” Любен Каравелов изобразява живота на едно чорбаджийско семейство. Той проследява как паразитизмът, безцелното съществуване, експлоатирането на чуждия труд о...

Авторът на повестта „Маминото детенце" - Любен Каравелов - е бележит българин от времето на нашето Възраждане. Революционен деец, публицист, журналист, писател и виден общественик, той посвещ...

Разказът „Ангелинка” на Елин Пелин въвежда в романтиката на селския живот, утвърждава способността на обикновения човек да мечтае, да изживява дълбоки искрени чувства, да търси красотата в ...

Любовта е най-чистото, най-истинското и най-топлото чувство, което пълни очите с блясък и гали душата на влюбените. На това нежно и красиво чувство е посветил Елин Пелин своя разказ “Ангелинка...

Разказът на Елин Пелин "Ангелинка" е наситен с ведра лирическа атмосфера, облъхнат е от порива към доброто и красивото. Етимологията на самото заглавие ни насочва към най-възвишените чувства, ...

Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Тая страшна вест изплаши всички и, както ставаше и при друг...

Аз помня чудното видение:     как ти пред мене прелетя,     като прекрасно мигновение,     като пречиста красота.

 Ще запиша тая приказка, както ми бе разказана от човек, който я бе чул от баща си, а баща му — от своя баща, чул я също така от баща си, и така нататък, през повече от триста години предавана от ба...

В класа прочут художник стана     немирната Румяна.     Човеци, пилета, цветя     цял ден рисува тя.     Но где рисува тя, кажете?     Къде?     По чиновете!

Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше п...

— Лорй, не спиш ли?     Чуваш ли, Лорй?     „По-тихо! Скрий главата си! Отвън     на педя са от нас, не говори!“     — Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

Марин измъкна от руклата едно късо, по-гладко и по-тънко дърво и колкото да не е с голи ръце, мушна го под мишницата си. Двамата с Ерофима те излязоха от чифлика. Всеки държеше в ръцете си по кома...