Търсене на материали
Намерени 1622 резултата
Изпитанията пред човешката нравственост - („Песен за човека”)
Времето, в което живее и твори Никола Вапцаров, предлага не малко примери на антихуманност и социална несправедливост. Това е периодът между двете световни войни. Социалните условия поста¬вя...
Николай Лилиев - „Тихият пролетен дъжд”, „Светло утро” и „Кръгозори надвесени”
Общата минорна тоналност, подчинена на страданието; темата за невъзможната любов, погубвана от ежедневието, и мисълта за кръговратите в природата и в човешкия живот дават основание трите сти...
Човекът - на прага между мечтата и реалността (есе - 2)
Какво е всъщност животът? Може би един кръговрат, нещо, което се повтаря отново и отново. Може би животът на едни е изпълнен с болка и печал, а на други - отрупан с богатства и радост. Може би! ...
Човекът - на прага между мечтата и реалността (есе - 1)
Човекът винаги е бил на прага между мечтата и реалността в стремежа си към щастие и съвършенство. Понякога мечтите са неосъществими, но стремежът към тяхното реализиране е в същността му, защ...
„Песен за човека” - Какво представлява човекът? (есе)
Какъв е смисълът на съществуването на човека? Какво е неговото място в света и доколко този избор зависи от него? Още от древността човек си е задавал тези въпроси. Такива са търсенията и на ли...
„Песен за човека” - поема за вярата в човешкото у човека
Поемата „Песен за човека" от Никола Вапцаров е един лирико-драматичен разказ, в който се проследява дилемата „за" или „против" човека, „за" или „против" неговата предразположеност към добро...
Магията на Йордан Радичков
Съвременният български белетрист и драматург Йордан Радичков е един от най-надарените творци на българската литература. Той е и най-превежданият наш автор в чужбина. Всичко, излязло изпод не...
Как се пише есе? - 2
Първата стъпка. Макар че прилича на своите събратя, всеки човек е неповторим и единствен. Както скъпоценният камък пречупва светлината по характерен само за него начин, така и човекът пречупв...
Кукувица - Елисавета Багряна
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен, залудо пилееш дни и нощи, божий свят ти станал, казваш, тесен. Не видя ли, не разбра ли още? Неведнъж те рекох и повторих:
Есенно завръщане - Атанас Далчев
Мойто есенно скръбно завръщане подир толкова пролетни дни в безутешната бащина къща с боядисани жълто стени.
Коли - Атанас Далчев
Дълъг път, потъмнял и разкалян, който води незнайно къде, който прав в есента кървоалена като меч е разсякъл света.
Старите моми - Атанас Далчев
Ръцете бавно се протягат и пее старият чекрък, през сухите и тънки пръсти се точат нишки от коприна като лъчи през сухи клони във пуста есенна градина: то ...