Търсене на материали

Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина     и като ангел в бяло облекло…     А мисля днес; света прогнил от зло     не е, щом той е твоята родина.     И ето усъмних се най-подир     в невярата трев...

Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик,  дечица на майка робиня тревожна  и жертви на подвиг чутовно велик —  далеч от родина, в край чужди събрани,

„Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“     Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. При...

От планинските рътища водица     снежлива ниско като че пълзи,     облива бледовръхлата тревица,     каквот’ горещи кървави сълзи     гърдите на злочеста удовица,

Малкото стадо овци и кози, пръснато на припек по баира, сладко чоплеше младата трева, шумеше из едвам развилите се шубраки и блееше. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щур...

Отец Кирил лежи неподвижно на кревата в тъмния ъгъл на широката си килия и едвам диша. В почернелия иконостас над главата му мъжди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. П...

Същност на комуникацията. комуникативна единица. Функции и превъплъщения на комуникацията./ Уилбър Шрам Ел Николов/ В специализираната литература комуникацията се определя от три взаимосвъ...

Мъдър и красив е творческият свят на Йовков. Търсенето на абсолютното добро, като нравствена категория на човека превръща неговите герои в мечтатели и чудаци. За тези съзерцателни меки и по п...

В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своит...

Писателят обръща поглед към себе си, за да сподели бурята от чувства, като успоредно с това в Атлантическия океан също бушува буря. Не само пътникът участва в своеобразната схватка с океана, н...

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.

Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен, Раковски, ти дремеш под бурена гъст, из който поглежда полусчупен кръст.