Търсене на материали

Векът на „изгряващия разум“ В края на XVII и началото на XVIII век Европа и Северна Америка навлизат в епоха на дълбоки философски и социални промени, които поставят под въпрос установените дото...

В съвременното общество науката е извънредно важен фактор за развитието на живота. Научните изследвания позволяват на хората да разберат как е устроен светът, какви са законите, управляващи ...

Стихотворението представя класическия литературен мотив за прощаващия се със семейството си герой, решен на смърт в името на идеалите си, познат още от времето на Омир - раздялата на Хектор с ...

Езикът е универсално средство за общуване. Именно с помощта на езика човекът може да опознава себе си и света, може да го моделира, да се променя. Чрез езика хората назовават различни предмети ...

В епическата поема „Илиада” Омир описва събитията, които се развиват в рамките на 51 дни на десетата година от Троянската война. Той насочва вниманието към момента, когато се решава изхода на ...

Литературата е своеобразен феномен в човешката история, появил се под въздействието на бита, философията, психологията на обществото, отразяващ живота му, променящ го чрез пресъздадените ид...

Старогръцката митология създава цялостна и многостранна представа за света – за възникването и подреждането му, за формирането на важните и устойчиви ценности, за възможността за развитие ...

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората  световна война. Подобно на много други български романи, и той започва като ...

Богатото многостранно творчество на Иван Вазов е сред пай - забележителните по своята същност и значение явления в новата българска литература. Ярко свидетелство на народния живот, то носи н...

Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа „Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от „Тютюн", произведениет...

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „пр...

1. В кое изречение не е допусната пунктуационна грешка? а) Той познаваше всички, без него изобщо да го познават. б) Трябваше да подготвя всичко, без той разбира се да знае. в) Той попита, дали сме с...