Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 468 резултата
Числата, светлината и благоуханието като език на святостта: анализ на „Пространно житие на Константин-Кирил“, жанровият канон на агиографията и съпоставка с „Азбучна молитва“ на Константин Преславски
Какво превръща един живот в житие: с този въпрос се отваря анализът на „Пространно житие на Константин-Кирил“. В началото е обяснен жанрът на агиографията и задачата му да показва не само как...
Свободата, дадена като дар и като изпитание: старозаветните библейски сюжети за сътворението, за грехопадението, за Каин и Авел и за Моисей, учебна разработка с Десетте заповеди
Как един разказ за началото на света се превръща в разказ за човешката свобода: тази нишка свързва всички части на разработката върху старозаветните библейски сюжети. Изложението започва съ...
Есе по морален проблем: „Любовта като откривателство“. Експедиция към другия, към света и към себе си („Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов, „Колко си хубава!“ на Христо Фотев и „Посвещение“ на Петя Дубарова)
Есе, което гледа на любовта не като на състояние, а като на пътуване с риск. Уводът тръгва от бързото, екранно всекидневие и стига до тезата, че обичането е откривателство в три посоки: към друг...
Есе по морален проблем: „В любовта човек излиза извън себе си“. Когато границите на „аз“ се разширяват, за да поемат още един човек (стихотворението „Колко си хубава!“, Христо Фотев)
Какво точно се променя в човека, когато обикне: есето започва с наблюдението, че границите на „аз“ се разширяват и в живота влиза друг, а с него нови грижи, страхове и радости. Още в началото пр...
Шепот вместо вик: как елегията изгражда любовта. Анализ на стихотворението „Аз искам да те помня все така“ от Димчо Дебелянов
Разбор на елегията, който тръгва от жанра и стига до нравствения избор. В началото любовната лирика на Дебелянов е очертана като тиха и болезнена страна на българския модернизъм, в която чувс...
„Яна не давам на турцка вера“: родното и чуждото в романа „Железният светилник“ от Димитър Талев, анализ
Романът „Железният светилник“ е представен като книга за раждането на ново съзнание в един дом, в един град и в един народ, а водещият въпрос на разбора е как се разпознава чуждото, когато то ...
Сандъкът, брястът и разделеният двор: „Гераците“ от Елин Пелин, анализ на разпада на патриархалния свят, героите и символите
Първото изречение на повестта назовава най-заможния човек в селото, а оттам нататък движението е само надолу: от тази наблюдателна точка тръгва анализът на „Гераците“ от Елин Пелин. Началот...
Есе по морален проблем: „Познанието като свобода, незнанието като робство“. Децата зад прозореца и онзи, който вече знае що е буря („В часа на синята мъгла“, Пейо Яворов)
Пролет по безгрижни лица зад прозореца и човек вътре, който вече знае цената на бурята: от този контраст тръгва ученическото есе по морален проблем върху „В часа на синята мъгла“ от Пейо Явор...
Есе по морален проблем: „Свободата, която ни дава познанието“. Тихият час, в който човек престава да се бои („В часа на синята мъгла“, Пейо Яворов)
Свободата не е само външна: с това твърдение започва есето върху „В часа на синята мъгла“ от Пейо Яворов и оттам тръгва към идеята, че истинската свобода се ражда от познанието. Уводът припом...
„Творецът на хармонията, глух“: анализ на поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков, погледът на ученика и естетическият индивидуализъм на „Епически песни“
Гений, който не чува собствената си музика, и ученик, на когото тя звучи като хаос: върху този сблъсък е построен прочитът на поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков. Началото поставя творбата в кн...
„Подадена скришно на някой клетник“: защо одата „Левски“ открива „Епопея на забравените“. Анализ на творбата от Иван Вазов
Одата, поставена начело на цикъла, е разгледана тук през въпроса защо тъкмо тя открива „Епопея на забравените“ и как в нея се събира новата възрожденска представа за вяра, която се превръща в...
„О, бесило славно!“: от манастирската тишина до народния подвиг. Анализ на одата „Левски“ от Иван Вазов
Одата, с която започва „Епопея на забравените“, е разгледана тук като портрет на духовен водач, а не само на исторически герой. В началото е обяснено защо Вазов поставя тъкмо тази творба на пъ...