Търсене на материали

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните...

През 82-годишния си живот авторът на “Диви разкази” и “Капитан Петко войвода” защитаваше българското. Признаваха му го и свои, и чужди. 8 години в затвора, световна слава, политически борби - ...

Поемата „Песен за човека" от Никола Вапцаров е един лирико-драматичен разказ, в който се проследява дилемата „за" или „против" човека, „за" или „против" неговата предразположеност към добро...

Повестта „Преди да се родя и след това" привлича читателя още с оригиналното си заглавие. То предполага едно твърде нестандартно и безспорно оригинално повествование, насочено към предполаг...

Любовта и войната са основните смислови полета в повестта „Крадецът на праскови". Творбата на Емилиян Станев дава възможност за философско осмисляне на взаимовръзката човек - време, предста...

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съще...

Повестта „Маминото детенце” е първата част на Каравеловата творба „Три картини от българския живот", която е публикувана през втората половина на 1875 г. на страниците на сп. „Знаме". Макар и н...

Любен Каравелов се нарежда сред видните личности от 60-те и 70-те години на XIX век, които чрез своето дело подпомагат политическото съзряване, духовното разкрепостяване и формирането на национа...

В мрачините стремглаво политнал,     с остър писък разсякъл просторите,     разлюля моя дом като кораб     и разтърси могъщо вратите.

Ни лъх не дъхва над полени,     ни трепва лист по дървесата,     огледва ведър лик небето     в море от бисерна роса.

Ползата от историята     Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикн...

Цигулков плач,     изплувал в здрач         сред късна есен,     ме е ранил     и аз, унил,         вървя унесен     и тръпна цял:     часът без жал