Търсене на материали

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с...

ПИСМО ОТ КАПИТАН ГЪЛИВЪР ДО БРАТОВЧЕД МУ СИМПСЪН     Ще бъдете готов, надявам се, да признаете публично, ако Ви призоват да сторите това, че с неотстъпна и упорита настойчивост Вие ме убедихте...

Вятър ечи, Балкан стене,     сам юнак на коня     с тръба зове свойте братя:     всички на оръжие!

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, кое...

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александ...

Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол, от ...

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за едн...

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там...

Пустота в обществото, в главите, редом царствува сън или мраз, пустота във словата, в душите, пустота пълни всичко у нас,

Бъди герой пословичен и чуден,     разбивай спънките в живота труден,     от камък имай воля в тоя час,         от стомана обятията,     но тебе пак ще те разбий у нас                 апатията.

Ден карнавален, времето неделно     зовеше хората навън: тълпа     гъмжеше из града. Безцелно,     в печал, която нивга не заспа,     се лутах аз. Свръхземните въпроси,     които никой век не ...

На Лора     Душата ми е стон. Душата ми е зов.     Защото аз съм птица устрелена:     на смърт е моята душа ранена,     на смърт ранена от любов…     Душата ми е стон. Душата ми е зов.