Търсене на материали

Повестта „Маминото детенце" поставя вечния проблем за възпитанието на младите хора, които са бъдещето на всяка нация. Видният възрожденец Любен Каравелов проследява пълното пропадане на е?...

През епохата на Възраждането голяма част от българите все още са свикнали много повече с устното слово, отколкото с писменото. Народните приказки, песни, предания, пословици и поговорки обобщ...

Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разл?...

Към средата на 19 век се оформят трите пласта на нашата интелигенция. Първият пласт – нисшето съсловие на нашата интелигенция, съставено от попове,монаси от местните църкви, учители от учили?...

Възрожденският българин, неговият характер и стереотипи и читателската му култура са се определяли от няколко основни фактора: 1. Консерватизъм и затвореност в рамките на рода и семейството...

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българска възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Доб...

 Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно ра...

Поемата „Хайдути” е отпечатана през 1871 г., но Ботевите съвременници разказват, че тя е създадена пет години по-рано в Одеса. Поетът дълго време не я записва, а предпочита да я пее, защото, какт...

Романът „Под игото” разкрива атмосферата на българското възрожденско общество. Сюжетът обхваща период от една година, в който писателят наблюдава процеси и явления, характерни за живота на...

Роден е в Трявна. Син на един от нашите най-бележити възрожденски и културни дейци - Петко Рачов Славейков. Влиянието на бащата върху творческите концепции на сина е значително. Но може би още ?...

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народ?...

Яворов създава поетичен свят, който носи печата на едно-изключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност, раздирана от съмнения, люшкащи се между различни крайност...