Тест по литература върху поемата „Септември“ на Гео Милев – 15 задачи с отговори върху експресионизма, образите и идеите в творбата

Тест по литература върху поемата „Септември“ на Гео Милев с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с кратък писмен отговор. Проверката обхваща творбата от историческата ѝ основа до връзките ѝ с европейските течения от началото на миналия век. Затворената част започва с мястото на автора сред литературните направления и с жанра на творбата. Задачата за жанра е важна – верният отговор насочва към лиро-епическата поема, което обяснява защо в текста се редуват разказ и лирическо изживяване. Следват задачи за историческата основа, за темата и за въздействието на многократно повтарящото се название на месеца, дало заглавието. Обособена е линия за образите. Разгледани са ролята на духовника, застанал начело на бунта, начинът, по който е представена общността, и мястото на божественото начало в творбата. Задачата за божественото е сред най-важните, тъй като подготвя за разбирането на най-спорния момент във финала. Отделни въпроси засягат художествената техника, ролята на природните образи, композицията с нейния накъсан строеж, водещия мотив, тона и посланието. При задачата за природните образи верният отговор обединява всички изброени възможности – похват, който показва, че един образ работи на няколко равнища едновременно. Петте задачи с кратък писмен отговор излизат извън самия текст. Първата се отнася до съдбата на автора след публикуването, втората – до религиозната символика, третата – до смисъла на стих, в който два месеца се приравняват, четвъртата – до връзката с европейските течения, петата – до сблъсъка между властта и общността. Именно задачата за съдбата на автора придава на целия тест друга тежест. Тя показва, че творбата не е само литературен факт, а е струвала живота на своя създател, и обяснява защо тя се чете различно от останалите произведения по същата тема. Ценна е и задачата за приравняването на двата месеца. Отговорът разкрива как поражението се превръща в обещание: единият месец носи кръвта, другият – обновлението. Примерните отговори са обстойни, по няколко изречения всеки, с конкретни сведения и с ясен извод. Те могат да послужат като модел при подготовка за писане, а също и като опорни точки за разбор в час. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено достатъчно място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност отворените задачи да се оценят отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за бунта и неговата цена.

Тест по литература върху поемата „Септември“ на Гео Милев с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с разгърнат писмен отговор. Материалът е сред най-задълбочените по тази творба и е подходящ за клас с добра подготовка. Затворената част започва с творческия път на автора и с белезите на направлението, към което той принадлежи. И двете задачи са с отрицателна формулировка и изискват да се отхвърли неверният признак – което налага проверка на всичките четири варианта. Следва група задачи за същността на творбата: кое твърдение за нея не е вярно, какво олицетворява израз от началните стихове и коя е основната идея. Задачата за началния израз е сред полезните, тъй като изисква тълкуване на конкретен образ. Обособена е обемна линия за символиката. Отделни задачи разглеждат какво планината не символизира, кой образ изразява разрухата на стария свят, каква е ролята на слънчогледите и какво означават мъртвите въстаници във финала. Задачата за слънчогледите е особено фина: тя изисква да се разпознае противоречието между надеждата, която образът носи, и поражението, сред което той се появява. Три задачи са посветени на духовника, застанал начело на бунта – какъв е неговият образ, кое твърдение за смъртта му не е вярно и как тя се осмисля. Заключителните въпроси от затворената част засягат стила, ролята на библейските препратки, функцията на противопоставянията и смисъла на стиха, в който два месеца се приравняват. Петте задачи с разгърнат отговор изискват анализ: как се проявяват похватите на направлението, каква е ролята на природните образи, как се сблъскват традицията и новото, как е изграден образът на общността и какво е личното мнение за посланието. Задачата за образа на общността заслужава отделна дума. Тя не приема лесния отговор, а изисква да се прецени дали пред нас стои жертва или борец – и примерният отговор показва, че творбата съдържа и двете, с надмощие на второто. Примерните отговори са изключително подробни и оформени по точки, с приведени цитати. Всеки от тях представлява завършен малък анализ и може да послужи като опорен конспект при подготовка за съчинение. Последната задача изрично изисква лично мнение, което освобождава ученика от търсенето на единствено верен отговор. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка от високо ниво, а подробните отговори са годни и за разбор в час. На ученика служи за задълбочен преговор и за подготовка преди съчинение върху поемата.

Един-единствен стих в средата на творбата разделя „Септември“ на две. Анализът показва къде минава този разлом и какво стои от двете му страни. Началото възстановява творческата история на поемата: кога и къде е публикувана, кое историческо събитие стои зад нея, как реагира властта и как самият Гео Милев защитава позицията си. Приведена е и негова мисъл за пробуждането на народа, която обяснява отношението му към ролята на изкуството. Следва разделът за жанра и композицията. Обяснено е как в поемата се съчетават лирическо, епическо и публицистично начало, как са разпределени дванадесетте части и каква роля играе всяка група от тях. Отделно е разгледана символиката на числото 12 и какво внушава тя за смисъла на изобразеното. Същинската част е посветена на образите и мотивите: образът на въстаниците, митологичните и библейските препратки, антитезата между стария и новия свят. Оттам анализът минава към идеологическите и художествените особености и към експресионизма в творбата, като разглежда стилистиката, липсата на рима и метрична строгост, ударните фрази, внезапните преходи и контрастите в образната система. Самостоятелни акценти са поставени върху лирическия говорител, разгледан като глас на народната съдба и като водач, и върху противопоставянето между обезличения враг и въстаниците. Отделен раздел се занимава с епилога и с утопичната визия за бъдещето, а последният коментира защо творбата продължава да звучи актуално и какви въпроси поставя пред днешния читател. Изложението е подредено по ясни раздели, всеки от които може да се използва самостоятелно при подготовка на отделен изпитен въпрос. Подходящо е за подготовка по литература в гимназията, за писане на съчинение или интерпретация върху „Септември“, за отговор на въпрос за експресионизма в българската литература и за преговор преди матура.

Контролна работа по литература за десети клас върху българската литература между двете световни войни. Петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор обхващат пет автора и няколко направления от периода. Затворената част се редува между творбите и е съставена предимно с отрицателни формулировки – кой мотив не се отнася, кое произведение не принадлежи на дадения автор, кое не отговаря на творбата, кое съчетание е погрешно. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта. При разказите на Йовков се проверяват мотивите в единия, кулминацията в него, темите, които в него отсъстват, и сборникът, в който е включен другият. Задачата за кулминацията е сред полезните – тя изисква да се разпознае преломният миг, а не най-запомнящият се епизод. При поемата се разглеждат чертите, които не ѝ подхождат, и начинът, по който е представена общността. При цикъла на Смирненски проверката засяга жанрово-композиционните особености и образа на града, а при творбата на Далчев – ключовият стих и проблематиката, която в нея не присъства. Отделни задачи се отнасят до особеностите на Вапцаровата поезия и до водещия мотив в едно от стихотворенията му. Петте задачи с писмен отговор са с посочен обем и са премислени по съдържание. Първата изисква теза върху кратка реплика от разказа. Втората анализира противопоставянето в приведени стихове от поемата. Третата е съпоставителна и свързва двата разказа през темата за вината. Четвъртата разглежда преминаването от възвишен към трагичен тон. Петата тълкува началните стихове на поемата. Съпоставителната задача е най-стойностната. Тя изисква двата разказа да се разгледат заедно и да се стигне до общ извод за нравствения избор – умение, което се търси при изпитен въпрос. Ценна е и задачата върху приведените стихове с образа на слънчогледите, тъй като работи с точния текст, а не с общо впечатление. Примерните отговори са обстойни, с ясен извод, а при задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратка обосновка. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане. На учителя контролната дава готова проверка в края на раздела. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение.

Контролна работа по литература за десети клас върху българската литература между двете световни войни. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат целия раздел – от общите му белези до конкретните творби и техните автори. Началните задачи задават общата рамка. Проверяват се принципите на експресионистичната поетика, темите, които се откроявят в периода, и най-ярката отличителна черта на литературата от тези десетилетия. Тези въпроси изискват поглед върху цялата епоха, а не върху отделно произведение. Отделна група задачи е насочена към авторите и техните направления. Проверява се коя редица не съдържа само творци от периода, кои са характерните черти на един от тях и къде направлението и творецът са свързани погрешно. Последната задача е сред най-полезните – тя изисква да се различи символизмът от постсимволизма, диаболизма и експресионизма. Значителна част от проверката се отнася до поемата за септемврийските събития. Разгледани са начинът, по който е изграден образът на народа, мотивът, който в творбата не присъства, водещото противопоставяне и основанията за отричането на Бога. Последната задача е формулирана внимателно: сред вариантите са предложени и опростени обяснения, а верният отговор насочва към същинската причина. При поезията на Далчев се проверяват образите, свързани с диаболизма, невярното твърдение за автора, поантата в едно от стихотворенията и внушението на кръговата композиция. При Вапцаров проверката засяга художествените особености на поезията му и значението на показателно местоимение в приведени стихове – задача, която изисква да се разбере към какво точно то препраща. Отделни въпроси са посветени на двата разказа на Йовков и на едно от стихотворенията на Смирненски. При разказите на Йовков се проверяват начинът, по който се постигат посланията, мотивът, който не се отнася до единия, и кулминацията в другия. Задачата за кулминацията е стойностна: тя изисква да се разпознае, че върхът на действието не е самото престъпление, а мигът на съчувствието, който после бива отнет. Обхватът на контролната е широк – засегнати са пет автора и няколко направления, което позволява да се прецени дали разделът е усвоен в цялост, или само отделни творби са запомнени. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кой принцип не е свързан с направлението, коя тема не се откроява, кой мотив не е характерен, кое не е вярно. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Формулировките са писани на езика на литературознанието и предполагат добра подготовка. Затова материалът е подходящ за обобщителна проверка в края на раздела, а не за диагностика в началото му. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в един учебен час. На учителя контролната дава готов инструмент за проверка след изучаването на раздела, с възможност да се използва и на части – например само задачите за поемата или само тези за направленията. На ученика служи за преговор преди изпитване и показва дали авторите от периода се различават ясно един от друг.

Кой, кога и защо: разборът е подреден така, че ученикът да намери бързо всичко нужно за поемата, без да се лута из дългите литературоведски текстове. Изложението е разделено на четиринадесет части. Първата представя епохата, автора и творбата с най-важното за 1924 година и за цената, която Гео Милев плаща за поемата си. Следва раздел за трудностите на текста, който обяснява защо смесването на история и мит, стъпаловидният стих и звукоподражанието правят творбата предизвикателна и как тя все пак се чете достъпно. Отделни части разглеждат заглавието, ударното начало и дръзкия край, а после сюжетът е проследен на три стъпки: подемът в първите шест глави, трагедията в следващите пет и митологичният разрез във финалната. Мотивите са изведени поотделно, с кратки обяснения и цитати, а образът на поп Андрей е разгледан като мярка за истинска вяра. Следват герои и конфликти, жанр и композиция, значението на числото дванадесет, както и практичен раздел за следвоенния модернизъм и експресионизма с конкретни примери от текста. Ключовите художествени средства са подредени в списък: оксиморон, анафора и градация, стъпаловиден стих, метафори, ирония, междутекстови препратки, символи и реторични въпроси. Накрая изложението стига до посланието и до оценката на финала, до ценностите и проблемите, които се разпознават и днес, и до кратко обобщение за запомняне, подредено като въпроси с кратки отговори: кога и кой, какво представлява творбата, кои образи са ключови, как звучи и как завършва. Разработката е подходяща за преговор преди контролно и матура, за подготовка на отговор в час и като опора при писане на интерпретативно съчинение върху поемата.