„Русия!“ от Иван Вазов: пълният текст на стихотворението за надеждата, която робът чака от север

Девет стихотворения на Иван Вазов, събрани на едно място с пълните им текстове, готови за четене, преписване и цитиране. Подборът показва поета в различните му гласове: от възторга пред родната красота до гнева срещу неправдата и от интимното изповядване до гражданския вик. Сборникът започва с „Българският език“, стихотворението, в което поетът превръща нанесената обида в клетва за възмездие чрез красотата на словото. Следват „На България“ и „Векът“, писани в изгнание през 1876 г., в които личната мъка по родината се среща с укора към равнодушна Европа. „Де е България“ очертава родината през нейните реки, планини и старинни развалини, а „Елате ни вижте!“ отваря вратата на селската къща и отправя пряко обръщение към ситите и властните. „Новонагласената гусла“ е стихотворението на поетическия обрат, в което певецът на любовта и природата сменя струните на инструмента си. „Новото гробище над Сливница“ е реквием за загиналите защитници на отечеството, а „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ съчетава възхищението пред земята с горчивия упрек към нейните деца. Подборката завършва с краткото „Природата“, в което любовта към природата отстъпва пред друго чувство. Всеки текст е даден изцяло, с годините и местата на създаване, където те са отбелязани от автора. Така се вижда и хронологията: от емигрантската лирика от 1875 и 1876 г., през пловдивския период, до стиховете след Сръбско-българската война. Материалът е удобен за подготовка за час и за домашна работа, за учене на стихотворение наизуст, за откриване на цитати за съчинение или есе и за съпоставка между отделните творби на Вазов. Полезен е и на всеки, който иска да чете патриотичната лирика на народния поет в цялост, а не на откъси.

Събрани на едно място, четирите най-известни стихотворения на Добри Чинтулов очертават гласа на поета, който пръв превръща българската поезия в призив. Тук са пълните им текстове, подредени така, че да се четат последователно и да се сравняват помежду си. Първата творба е бунтовният зов към балканския юнак, превърнал се в най-разпознаваемото стихотворение на Възраждането. След нея идва интимната изповед на майка, която изпраща единствения си син по чужди краища, единственото по-тихо и по-лично произведение в подборката. Третото стихотворение търси угасналата народна любов и я превръща в огън, а четвъртото зазвучава като бойна тръба над Балкана. Подборката дава възможност да се проследи как един и същ поет редува два тона: гръмкия, събирателния, обърнат към цял народ, и по-камерния, обърнат към отделната човешка съдба. Затова текстовете са удобни за подготовка на анализ или на съпоставка между творбите, за търсене на цитати, за наизустяване и за работа в час по литература върху възрожденската поезия и мотивите за робство, свобода и родолюбие. Стихотворенията са дадени изцяло, без съкращения, със запазените архаични форми на възрожденския език, така както учителят ги очаква при цитиране.

Стихотворение, което започва с възхвала и завършва с упрек. Часът го разгръща за 40 минути. Встъпителната част отделя седем минути: три за влизане в час и загрявка, две за автора и две за епохата. Репликите на учителя са изписани дословно, а към всеки въпрос стои очакваният отговор. Пет минути отиват за четенето на творбата, като е указано и какво следва веднага след прочита. Още пет минути са отделени на заглавието, началото и края. Заглавието получава самостоятелно място заедно с въпроси към класа, а началото е разгледано през първата строфа поотделно. Нататък часът минава през движението на чувството от възхита към горчивина, през картините на природата и през посланието. Отделно е предвидено и как се стига до едно често пропускано наблюдение: че думата България не се появява в текста нито веднъж. В края са добавени задачи за самостоятелна работа. Отделно е предвидено и как се обяснява обратът в средата на творбата, за да не остане усещането, че поетът просто си противоречи. Часът завършва с обобщение върху двойственото чувство към родината. Планът е подходящ за преподаване по литература, за подготовка на млад учител и като модел за собствен план върху Вазова творба.

Кратко стихотворение от пет строфи и цял час, посветен на това как думите в него действат: така е построен готовият план за урок върху „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев. Разработката започва с обяснение защо творбата заслужава внимателно четене, а не само припомняне на повода, и продължава с учебни цели, формулирани като конкретни умения. Следва кратък контекст в три части: епохата, авторът и мястото на творбата. Ходът на урока е разделен на именувани блокове. Първият работи с историческия факт и с реакцията, която го превръща в общонародно чувство. Вторият определя жанра и изброява белезите му в самия текст, включително тона, тъмната лексика и бавния ритъм. Третият очертава кой говори и за кого се говори, като показва защо второстепенните образи не са фон. Четвъртият разглежда композицията и рамката и подрежда развитието по строфи. Следват блокове за заглавието, началото и финала, за мотивите и конфликтите, за жанровите признаци в действието на стиха и за тропите и фигурите, назовани с примери от текста. Отделни раздели поставят творбата между възрожденските, просвещенските и романтичните идеи и обясняват начините, по които стихотворението въздейства на читателя. Планът завършва с устно водене към извод, списък с ключови понятия за запомняне, въпроси за работа в час, кратка писмена задача, два варианта за домашна работа по избор и учителска бележка за оценяване. Разработката е подходяща за преподаване на елегията в час по литература, за подготовка на урок върху Ботев и за самостоятелно ориентиране в творбата преди изпитване.

Двете песни на Добри Чинтулов се учат заедно, а обикновено се анализират поотделно. Тук са поставени една до друга от първата страница до последната – и точно в това е силата на материала. Съпоставката, която иначе се прави набързо в час, тук е разгърната докрай. Съпоставката започва още в началото, с таблица по пет признака: дължина, начало, тон, водеща дума и цялостно въздействие. Пет реда, които се преписват направо в тетрадка и вършат работа при всеки въпрос за разликата между двете творби, устен или писмен. Оттам нататък разработката минава през единадесет озаглавени раздела с римска номерация. Обхватът е рядко пълен: епоха и автор, съдържание на двете песни, анализ на строежа, трудностите пред читателя, смисълът на ключовите думи, заглавията с началата и краищата, мотивите, героите, конфликтите, посланията и обобщение. Разделът за мотивите изброява десет отделни линии, всяка с цитат от текста. Този за героите разглежда шест образа, включително природата като действащо лице. Конфликтите са седем, подредени от външния към най-вътрешния, а посланията – седем, всяко формулирано в едно изречение. Такава изчерпателност рядко се среща на едно място. Отделно място заема речниковата таблица – шестнадесет остарели израза от двете песни с обяснение на всеки. Тя решава предварително най-честото затруднение при четенето и спестява ровенето в речник. Онова, което отличава материала от обичайните анализи, е тонът. Изложението не съобщава изводи, а води към тях: почти всеки раздел завършва с въпрос към читателя, при това въпрос без готов отговор. Общият им брой надхвърля дузина, а последният излиза изцяло извън творбите и се обръща направо към днешния ден. Такъв похват превръща анализа в разговор, а не в диктовка. Езикът е достъпен и обяснява през познатото – защо повторението в едно заглавие има смисъл, защо липсата на имена е предимство, защо редът на частите не може да се размести. Всяко твърдение е подкрепено с цитат, отделен на нов ред, така че доводът и текстът се виждат едновременно. Преподавателят получава готов урок с въпроси за беседа, вградени на място; двете таблици могат да се раздадат отделно, а всеки от единадесетте раздела върши работа и самостоятелно. За ученика ползата е двойна: покрити са всички въпроси, които се задават при изпитване, а въпросите в самия текст подготвят и за онова, което не се пита направо – собствената позиция. Материалът е годен за отговор на литературен въпрос, за интерпретативно съчинение и за преговор преди класна работа.

Отпечатано за първи път на 22 юни 1871 г. в първия брой на вестник „Дума на българските емигранти“ и включено с езикови редакции в „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ през 1875 г., „До моето първо либе“ повече не е поправяно от поета. Разработката тръгва от тази творческа история и разчита заглавието: архаичната дума „либе“ вместо „любима“ насочва към народната традиция и назовава адресата на изповедта. Проследени са жанровата природа на творбата, в която интимното обръщение прераства в изповед и клетва, и композицията, изградена върху движението от отказа от любовната песен към песента на гората и бурята. Систематизирани са опорните точки, които ученикът трябва да познава: публикациите, адресатът, строежът на текста и мястото на творбата в Ботевата лирика. Кратка и точна справка за подготовка по литература.