„Ето, туй се казва патриотизъм“: пълният текст на третия фейлетон от „Разни хора, разни идеали“ на Алеко Константинов
Зареждане на оценките…
Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене… Задръстено е с евреи в Солун: петдесет ли, шейсет ли хиляди са, кой ги знае, ама все търговци хора: има да доиш, и да остане — не са като нашата, софийската голотия… Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната! И иди, че не бъди патриот, иди после това, че не съчувствувай на македонците…
(Я тури две-три дървета в печката. Стига.)
Нямаше си хас, джанъм, този Биконсфилд, дето ни разпокъса. Дип добра си беше Санстефанска България, защо му трябваше да я цепи. Иди сега, че мигай на празни ясли, иди, че чакай да се усети някой да освободи Македония… Па и Русия си няма хас бе, джанъм: ръг с българите, ръг с гърците, ръг със сърбите, е че туй политика ли е, моля ти се, а? Ако ще държи с нас, с нас да държи, да каже две и две — четири. Какво й струва най-сетне да прати пак два-три корпуса: хем някоя пара ще капне, хем Македония свободна. Като се е заловила за една работа, нека я довърши докрай. Нека ни дотъкми Санстефанската, па да видиш ти благодарност тогава. За Цариград сетне ще му мислим, полек-полек…
(Тури още две-три дървета в печката. Хъ така.)
Виж каква е работата: да беше сега изчерпано султанското благоволение, разбирам — щяхме, знайш, да дигнем някоя гюрултийка из Македония, революцийка кое, туй-онуй и може би ще излезе нещо за пред кума. Ама не му е времето, моментът не е благоприятен — там е работата! Усещаш ли се? И тъй го върти, и инак го върти, не чини. Ама ще речеш — защо? Защо ли? — Защото вивиждаш ясно, че не е изчерпано султанското благоволение… Електрически муш ли искаш — електрически муш ти дава, имтияз ли искаш — имтияз ти дава, меджидие ли искаш — меджидие ти дава, е повече какво искаме! Белята ли си искаме? И брилянти ни подари човекът, и цигарета, и пръстени, и фесчета, и какви дяволи не щеш! Е, артък, и туй ако не е благоволение…
(Стига, недей туря вече дърва. Разгорещих се.)
Чувай какво ще ти кажа аз тебе: покорна глава сабя я не сече, разбра ли ме? Ний трябва докрай да покажем на султана, че сме кротка вяра, че не сме като ония бунтовници, разбираш ли, като гърчулята. Какво ще рече това, моля ти се, да отидат вътре в Народното си събрание да викат: „Да живее съединението с Крит.“ Хич не им ли стига толкова умът да помислят, че султанът може да се разкахъри, може да му домъчнее на човека, ами! Представи си, моля ти се, тамам се е разположил човекът в харема си — човек е най-сетне — и току виж, че му пристигат хабери: в Крит бунт, гръцката флота тръгнала, кралят начело на съединението, принц Георги начело на флотата; в Скопие размирици, в Цариград вълнения, Млада Туркия, реформи… Кача алърсън!
(Недей туря вече дърва бе, брате. Изпотих се.)
Каквото щеш кажи, ама ний сме по-почтени хора, правото си право! Виж, нашият княз не ти направя като гръцкия: хич приема ли ти той тебе да влезе в Народното събрание и да извика: „Да живее Македония!“… Па и струва ли ти той кабул да доведе войската къде Пирин планина като принц Георгя. Тамам си го намерил! И сега време за вълнение ли е бе, джанъм? Чунким малко главоболие има Негово императорско величество султанът, та и ние да го тревожим. Малко ли добрини сме видели от него най-сетне! Па и колко още има да видим… Знайш ли какво ще ти кажа аз тебе? Баш ксега му е времето да си мълчим, да кротуваме. Па и султанът не е простак: той вижда кои са кротки, кои са палави, и хелбетя ще се отсрами с нещичко. Да гледаме само да не го ядосваме…
(Хайде нейсе, тури още две-три дървета в печката.)
Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкова за нея. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че келепир, майка му мечка!… Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата… Тука ли си, сама ли си!… Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака — стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака… Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!… Туй комитети, туй дружества, организация, пропаганда — всичко е бошлаф! Добре прави почитаемото правителство, че ги презира тезинехранимайковци. Разбира се!…
Еех, да ще султанът да освободи Македония!…
Свързани материали
Хладнокръвието и решителността на Македонски в патриотичната мисия. Анализ на X глава на повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов с въпроси и отговори
Десета глава е разгледана през характера на човека, който я изпълва. Началото представя Иван Вазов и произведението, а първият въпрос обобщава каква представа за Македонски изгражда повествованието преди тази глава. Отговорът е подреден по качества: хладнокръвие, решителност, съобразителност, смелост, целеустременост и физическа издръжливост, всяко подкрепено с епизод. Следва разбор на началния епизод и на представата за време и пространство, която той създава, отново по признаци: студ и враждебност, безкрайност и самота, опасност, граница. Така анализът показва, че замръзналият Дунав не е просто място, а изпитание. Двадесет и седем въпроса с разгърнати отговори придружават главата. Подредбата по признаци е удобна при писане на характеристика на герой, защото дава готова структура, и затова разработката върши работа при подготовка за класна работа, за устен отговор и за преговор. Разглеждането на времето и пространството по признаци е особено полезно, защото показва как обстановката характеризира героя не по-малко от постъпките му. Отговорите се опират на конкретни изрази от главата.
Македонски и заледеният Дунав като изпитание на волята по пътя към свободата. Литературен анализ на X глава на повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов с въпроси и отговори
Един замръзнал Дунав се превръща в изпитание за волята. Анализът на десета глава проследява преминаването. В началото са представени авторът и произведението. Същинската част започва с раздел за припомняне, построен като номерирани въпроси с отговори: какво се случва с хъшовете след разболяването на Странджата, кой остава до него в последния му миг и какъв е заветът му. Следва раздел за проверка на разбирането, в който са поставени по-трудни задачи: какви прилики и разлики има между образите на Баба Тонка и Странджата и въпрос за дискусия в две групи. Последната част е за упражнение: съставяне на план на главата чрез разделяне на епизоди и записване на думите и изразите, с които са изградени ключовите образи. Именно тази работа с конкретни думи от текста е и най-полезното при подготовка за характеристика. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо заветът на Странджата се изпълнява именно в тази глава и от кого точно. Задачите изискват работа с конкретни думи от текста, което е и най-полезното при подготовка за характеристика. Подходящ е за подготовка за класна работа, за характеристика на Македонски и за съчинение по темата за волята.
Пътят на Македонски от хъшовската мечта към революционното дело. Анализ на X глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов с въпроси и отговори
Десета глава е разгледана като четене на етапи, откъс по откъс. Началото представя Иван Вазов и произведението. Въпросите започват с очакванията: какво се очаква да се случи, щом главното действащо лице е Македонски. След всеки откъс се проверява какво е разбрано и какво не, съвпаднало ли е станалото с очакваното и защо. Отделни въпроси се спират на детайли, например какви са очите на героя в конкретен момент, и питат какво ново се вижда, кое смущава и променя ли се мнението за него. Следват питания как ще продължи действието, одобрява ли читателят поведението му и как самият той би постъпил на негово място, изненадва ли финалът. Петдесет и пет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават разбора, което го прави удобен за работа в час. Многократното връщане към собствените очаквания е ключът към метода: ученикът вижда как оценката му за героя се променя с всеки следващ откъс. Въпросът как самият читател би постъпил превръща разбора в разговор. Подходът развива четене с разбиране и е подходящ за работа в час, за домашна подготовка и за писмен текст върху промяната в образа на героя.
Кръчмата на Странджата и хъшовете в Браила: пълният текст на драмата „Хъшове“ от Иван Вазов в пет действия
Пред читателя е самата драма, а не разказ за нея: пълният текст на „Хъшове“ от Иван Вазов така, както е написан за сцената. В началото стои списъкът на действащите лица с кратките авторови характеристики, по които се разпознава всеки от тях: учителят Михаил Владиков, локантаджията Странджата с двете зарасли рани по бузата, самохвалецът и шегобиец Македонски, младият поет Владимир Бръчков и баща му, семейството на Добревич, богатите търговци и повлашените българи, гостилничарят Мавроди. Посочени са и годините, в които се развива действието, както и градовете: първите четири действия преминават в Браила, а петото в Букурещ. Самият текст следва оригиналната сценична форма. Разделен е на действия и явления, с подробни ремарки за обстановката, за облеклото и за движението на героите. Първото действие се открива в кръчмата на Странджата, с окачените по стените револвери, картини от българските въстания и надписи, а разговорът тръгва от споровете на хъшовете за минали чети и сражения. Оттук нататък текстът разгръща онова, което прави пиесата основен извор за българската емиграция преди Освобождението: оскъдицата в кръчмата, спомените за преминаванията през Дунава и за войводите, срещите между бедните хъшове и заможните българи в града, подготовката на представление и сблъсъците за пари, в които лични и народни сметки се преплитат. Материалът дава произведението в неговата цялост, без съкращения и без коментар, така че всеки цитат да може да се вземе точно, а всяка сцена да се прочете в контекста си. Подходящ е за четене на пиесата, за подготовка на анализ и на характеристика на героите, за откриване на цитати за съчинение, както и за работа в час и за поставяне на откъси на училищна сцена.
Литературен анализ на X глава от „Немили-недраги“ на Иван Вазов с въпроси и отговори – мисията на Македонски и революционното братство
Литературният анализ на X глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов е изграден като последователен учебен материал с въпроси и отговори, който проследява опасната мисия на Македонски и едновременно разкрива как природата, поведението на героя и срещите му с исторически личности изграждат смисловия център на главата. Архитектурата следва движението на сюжета: природната картина → преобразеният образ на Македонски → изпитанията по пътя → сблъсъкът с влаха → моментът на вярата → предпазливото приближаване към Русчук → срещата с Баба Тонка → появата на Левски → обобщение на мястото на главата в повестта. Началният въпрос е насочен към зимния пейзаж и ролята му в повествованието. Природната среда се разглежда като активна част от действието, която създава напрежение и поставя героя пред изпитание. Така ученикът е насочен да търси не само какво е описано, но и защо Вазов изгражда именно такъв фон за мисията. Следващите въпроси проследяват промяната в Македонски. Анализът сравнява познатия от Браила герой с човека на действието от X глава и показва как външният облик, поведението, решенията и реакциите му изграждат нов пласт в характеристиката. Отделен блок систематизира препятствията по пътя и позволява да се проследи как напрежението се натрупва чрез последователност от природни, физически и човешки изпитания. Специално място е отделено на сблъсъка с непознатия влах. Чрез него материалът работи с косвена характеристика и показва как постъпките разкриват воля, решителност, находчивост и безкомпромисност. Следва въпросът за прекръстването, който отваря възможност за анализ на вярата, страха и човешкото измерение на революционера. Втората половина на материала премества акцента от преодоляването на природата към конспиративната мисия. Въпросите за маршрута и предпазливостта на Македонски проследяват отговорността му към общото дело. Репликата „Твой син!“ е разгледана като ключ към духовното родство между революционерите и към ролята на Баба Тонка като майчин и закрилящ образ. Финалният блок е посветен на Левски и Баба Тонка. Техните образи са анализирани чрез действия, реплики и среда, което позволява да се види как реалните исторически личности разширяват идейния хоризонт на повестта. Заключението обединява отделните наблюдения около мисията, изпитанието, братството и служенето на свободата. Материалът е подходящ за урок, домашна работа, устно изпитване или самостоятелен преговор. За ученика предлага ясен маршрут през композиция, характеризация, символика и исторически контекст, а за учителя – готова система от въпроси и развити отговори за едно от най-динамичните повествователни ядра на „Немили-недраги“.
Характеристика на Македонски в „Немили-недраги“ от Иван Вазов – изпитанието на героя и горчивият му път след свободата
Характеристиката на Македонски в повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов е изградена като проследяване на героя в развитие – от противоречивия хъш в Браила през изпитанията на опасната мисия до Левски до трагичната му участ след Освобождението. Материалът не се ограничава до изброяване на качества, а подрежда образа чрез последователни доказателства от действията, речта, поведението и реакциите на Македонски в ключови моменти от повестта. Уводната част формулира основния проблем на характеристиката – съчетаването на положителни и отрицателни черти в един и същ герой. Така още в началото се задава посоката на анализа: Македонски е представен не като безупречен революционер, а като сложна личност, чиито слабости и силни страни се проявяват различно в делника и в съдбоносните ситуации. Същинската част е организирана около мисията до Русчук. Първо е проследен моментът на избора на пратеник и аргументите, чрез които се открояват опитът, дързостта и готовността на героя да поеме отговорност. След това характеристиката преминава към пътя през замръзналия Дунав, като всяко препятствие е използвано като отделна стъпка в разкриването на характера. Пейзажът, студът, ледът, незамръзналата ивица вода, срещата с влаха и опасността от караулите не са просто фон, а изпитания, чрез които се доказват съобразителност, самообладание, физическа издържливост и целеустременост. Особено място е отделено на действената характеристика. Последователността на глаголите, кратките реакции и бързите решения показват как текстът изгражда Македонски чрез действие. Така ученикът получава ясен модел как литературният герой може да бъде характеризиран не само чрез портрет и пряка авторова оценка, а и чрез конкретни постъпки в напрегната ситуация. Следващият композиционен блок разглежда прехода от опасното преминаване към конспиративното придвижване в Русчук. Сравненията, детайлите от нощния пейзаж и внимателното поведение на героя са включени като доказателствен материал за неговия революционен опит. Срещите с Баба Тонка и Левски завършват мисията и разширяват характеристиката чрез връзката на Македонски с общността на борците за свобода. Финалната част пренася образа към бойното поле и следосвобожденското време. Така материалът изгражда широк композиционен дъг – от готовността за риск и подвига до трагичния контраст между героичното минало и унизителното настояще. Именно тази последна промяна позволява характеристиката да завърши не само с оценка на Македонски, а и с по-широк поглед към паметта, признателността и следосвобожденското общество. Материалът е подходящ за урок, домашна работа, устно изпитване или писмена характеристика на литературен герой. За ученика предлага готова схема за доказване на качества чрез епизоди, художествени средства и действия, а за учителя – богата основа за работа върху противоречив образ, действена характеристика, пейзаж и развитие на героя.