Как се съчинява разказ по въображение в устна форма, по „Фантазьори“ на Николай Носов, учебен материал

Един обикновен молив, който проговаря и обещава да свърши всичко вместо своя стопанин: с такъв разказ завършва урокът за съчиняване на разказ по въображение. Началото изяснява какво представлява въображението и как то преработва познати образи, за да създаде нови. Разграничени са понятията повествователен текст и разказ, а след това е показана и разликата между разказ и преразказ, която най-често обърква учениците. Средната част описва трите етапа на работа: подготовка, създаване и подобряване. Всеки етап е разписан по стъпки, включително избора на тема и заглавие, определянето на основната мисъл, измислянето на случките и героите и съставянето на план. Отделено е внимание и на редактирането: какви грешки се търсят в съдържанието, в изразите, в правоговора и в правописа и как се оформя графично готовият текст. Практическата част показва целия път върху един пример: избрана тема, поставено заглавие, формулирана основна мисъл, план от пет точки и написан по него разказ, а накрая и проверката му по критериите за редактиране. Материалът е подходящ за подготовка за час и за класно съчинение в 5. клас, както и за ученици, които се затрудняват да започнат собствен разказ и търсят ясен модел, по който да работят.

Урок, в който теорията не остава сама. След обяснението идват анализ на конкретна случка, план по него и накрая готовият разказ – трите неща за една и съща история. Именно това проследяване от начало до край прави материала стойностен. Ученикът вижда не само какво трябва да напише, а откъде тръгва работата и как една случка се превръща в текст. Разработката е върху разказа по преживяно и е устроена в единайсет озаглавени части, следвани от кратко обобщение. Началото определя жанра чрез две съставки – истинската случка и чувствата към нея – и веднага уточнява какво той не е. Следва запомняща се кратка формула. Втората част изброява четирите му отличителни черти, а третата въвежда понятието за гледна точка с трите ѝ възможности. Тук са и два примерни израза, чрез които разликата между две от тях се вижда веднага, без допълнително обяснение. Средището е частта за композицията. Шестте части са разгледани поотделно, всяка с обяснение какво съдържа и с примерно изречение под него. Именно тези кратки примери правят разбора нагледен – теорията и приложението стоят едно до друго. Кратка част уточнява двете форми, в които разказът може да съществува, и че правилата при тях са едни и същи. Отделна част е за езика. Обяснена е разликата между двете основни глаголни времена, при това чрез сполучлива съпоставка: едното е като кратък филм, другото като застинала снимка. Следват четири изразни средства, всяко с по три примера. Особено полезна е частта със стъпките. Те са осем на брой, подредени поред, а при втората са изведени десет въпроса, на които ученикът трябва да си отговори писмено, преди да започне. Тук е и едно нетипично уточнение: че редът в разказа не е длъжен да следва реда в живота. Осмата и деветата част показват анализа и плана за една конкретна случка, като анализът е даден в таблица с два стълба. Десетата част е самият разказ – с означени в скоби композиционни части, така че съответствието с плана се проследява ред по ред. Финалната част е проверочен списък от седем въпроса, а обобщението събира целия урок в пет точки. Преподавателят получава готов урок за няколко учебни часа – с теория, с образец и с критерии за проверка, без нужда от подготовка. Частите вършат работа и поединично: таблицата с анализа като упражнение, проверочният списък като раздавателен лист. Ученикът разполага с материал, който върши работа преди писане, по време на писане и след него. Примерният разказ е кратък и лесно се използва като модел, а обобщението накрая се преговаря за минута.

Урокът тръгва оттам, докъдето е стигнал предишният клас, и обяснява разликата между съчиняване по опорни думи и разказване на нещо истинско. Първата част се спира на източниците на идеи и показва, че опитът е извор на всяка история, като разграничава личния от чуждия опит. Втората разглежда сюжета и композицията по елементи: експозиция, завръзка, кулминация и развръзка, всеки със своята задача. Третата е посветена на героя, който в този вид текст е самият ученик, и предлага три начина той да бъде представен: чрез автопортретно описание в началото, чрез описание, разпръснато в целия текст, и чрез сцена, в която репликите и поведението говорят сами. Седем въпроса с отговори и практически задачи затвърждават стъпките. Разработката е полезна преди писане на разказ по преживяно в час, при подбор на подходяща случка и при работа върху най-трудното, а именно как преживяното да бъде почувствано и от другите. Трите начина за представяне на героя са показани с примери, така че разликата между тях да се вижда, а не само да се обяснява. Именно оттам обикновено идва разликата между сух и жив разказ.

Урокът тръгва от простото наблюдение, че всеки има случки, които пази в сърцето си, и показва как една от тях може да се превърне в история. Първата част определя какво е разказ по преживяно, а втората изброява белезите, по които се разпознава: глаголните времена, които се използват, и художествените средства, които го правят въздействащ. Минало свършено, минало несвършено, минало неопределено и бъдеще време в миналото са обяснени чрез ролята им в повествованието, а епитетите, сравненията, олицетворенията и изразите с преносен смисъл са показани в действие. Третата част разглежда сюжетните елементи като стълбове на историята, а четвъртата описва трите етапа при създаването на текста. Над двадесет въпроса с отговори затвърждават наученото. Урокът е подходящ за подготовка преди писане на разказ по преживяно в час, за домашна работа и за преговор върху глаголните времена, а ясната подредба позволява да се използва и на части. Дадени са и примери какво разваля един разказ по преживяно: изброяване вместо случка, липса на кулминация и извод, залепен накрая. Така ученикът вижда едновременно как се прави и как не се прави такъв текст.

Учебна разработка за трансформиращия преразказ, изградена върху откъса „Размисъл“ от „Приключенията на Лиско“ на Борис Априлов. В началото е поместен самият текст: размишленията на лисичето за послушанието и спомена за срещата му с главния славей. Следват две отделни задачи. Първата иска преразказ, в който епизодите са подредени според последователността им във времето, с изрично указание кой епизод трябва да се премести. Втората иска преразказ с въвеждане на нов епизод и подсказва къде той може да бъде включен. Всяка задача е разгърната по един и същ ход на работа: осмисляне на условието, внимателно четене на текста, съставяне на план със заглавия на епизодите, писане по плана и подобряване на написаното. Към всяка е даден списък с въпроси за самонаблюдение и самооценка, с които ученикът сам проверява последователността на събитията, смисловата връзка между епизодите, глаголните времена, преобразуването на пряката реч и оформянето на абзаците. Накрая са изведени думите от текста, при които най-често се допускат правописни грешки. Разработката дава хода на работата и критериите за проверка, а самият преразказ остава да бъде написан от ученика. Подходяща е за упражнение в клас и за самостоятелна подготовка по темата.

Учебен материал, който казва на ученика нещо неочаквано: че разказът му не е длъжен да бъде дословно верен. Може да премълчи, да добави подробност, да поукраси – стига това да служи на замисъла. Именно това разрешение отличава разработката. То сваля от ученика страха, че трябва да си спомни всичко точно, и премества вниманието там, където му е мястото – върху въздействието. Темата е разказът по преживяно, а изложението е обърнато направо към ученика, на „ти“. Първата част определя жанра. Обяснено е кои три начина на изразяване се преплитат в него и защо съотношението между тях може да е различно. Тук е и уточнението, че текстът няма строга композиция, но все пак трябва да има ясни начало, среда и край. Втората част започва с шест въпроса, на които ученикът трябва да си отговори, преди да напише и ред. Те засягат избора на случка, слушателя, формата, обстановката, обема и времето. Именно тези въпроси са най-практичното в материала. Те превръщат писането от вдъхновение в подготвена работа. Оттам следват съветите. Обяснено е защо трябва да се прецени какво знае слушателят предварително, защо личното преживяване рискува да не заинтересува другиго и как се избира едно главно нещо, върху което да се съсредоточи разказът. Особено ценна е частта за похватите. Изброени са три – връщане назад, неочакван обрат и отклонение с лични чувства, – като при всеки е дадено кратко обяснение какво представлява. Веднага след това стои и предупреждението, че всеки похват трябва да си има причина. Отделна част е за глаголното време и за речта. Тя е кратка и посочва кое време се използва за действията, кое за описанията и защо пряката реч оживява разказа. Следват пет кратки образеца – по един за ярко начало, за описание, за диалог, за лично отклонение и за финал с послание. Всеки е с дължина едно-две изречения, така че се вижда веднага какво се има предвид. Финалната част е задача с конкретна тема и с указания как да се подходи към нея. Веднага след нея стои и цял примерен разказ по същата тема. Именно този разказ е неочакван – той е за добро, което не е било направено. Така материалът показва, че силната случка невинаги е успешна. Преподавателят получава готов урок за няколко часа, с теория, с образци, със задача и с готов пример по нея. Ученикът получава наръчник, който отговаря и на въпроса как се пише, и на въпроса за какво да пише.