План за урок: Условно наклонение

Разликата между „ела“ и „идваш“ не е в думата, а в наклонението. Часът въвежда понятието точно през такива двойки. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент, три за въведение и мотивация, изградено около примерни изречения, които учениците сравняват, преди да чуят определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е наклонение на глагола, а нататък часът разглежда изявителното и повелителното наклонение поотделно, всяко с формите си, с употребата си и с пунктуацията, която ги съпътства. За всяко правило са дадени примери в двойки, така че разликата да се вижда веднага, а към всеки въпрос стои очакваният отговор на ученика. Отделно е предвидено и как се обяснява защо повелителното наклонение има само две лица, което винаги идва като въпрос от класа. Практическата част включва задачи и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.

Едно и също действие може да бъде съобщено, наредено или само допуснато като възможност – и точно последното е работа на условното наклонение. Тестът обхваща темата от определението до практическата ѝ употреба в учтива реч. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст с реплики от подготовка за училищно събитие, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие изречението с назовано условие, да се определи формата за трето лице единствено число, да се разпознае учтивата молба, да се посочи сложната форма и да се назоват думите, по които наклонението се разпознава. Откъсът съдържа няколко различни употреби едновременно. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се значението на наклонението, спомагателните думи, начинът на образуване на сложната форма, случаят, при който се изразява готовност без назовано условие, уместната формулировка за официална молба, характеристиката на простите форми, откриването на неправилно образувана двойка, употребата за желание, преобразуването в духа на учтивостта, групата само от форми за трето лице множествено число, изречението за скромност в единствено число и най-подходящото преобразуване за административен текст. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: съставяне на изречения с назовано и с неназовано условие, преобразуване на три заповеди в учтиви молби и кратко обяснение какво изразява наклонението и в кои случаи се използва в общуването. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително обосновка защо преобразуването е уместно. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е подробността на обясненията. Всеки отговор е придружен не само с правило, а и с кратък коментар защо останалите варианти не подхождат – така разделът в края може да се чете и самостоятелно, като компактен преговор върху темата. Последната задача е и най-обобщаваща. Тя изисква ученикът да формулира със свои думи какво изразява наклонението и кога се употребява, тоест да събере в няколко изречения онова, което дотогава е прилагал по отделни задачи. Именно това показва дали темата е разбрана, а не само запомнена. За преподавателя тестът дава бърза оценка и готова основа за коментар в час, а за ученика остава като материал за преговор преди изпитване или преди писмена работа.

Едно действие може да бъде съобщено като факт или поискано като заповед, а разликата между двете е цялата тема на тази разработка по български език. Началото стъпва на кратък художествен откъс и показва как в него се различават двата типа глаголни форми, след което дава определението за наклонение и обяснява какво изразява отношението на говорещия към действието. Изявителното наклонение е представено чрез връзката си с глаголните времена, а повелителното, чрез четирите значения, които може да носи, тоест заповед, молба, съвет и забрана. Същинската част е посветена на образуването на формите: простите форми и за кои лица съществуват, окончанията, чрез които се получават, отрицателните форми в двата им възможни варианта, както и сложните форми с частици, които дават повелително значение и за първо, и за трето лице. Отделен раздел разглежда пунктуацията, тоест кога изречението завършва с възклицателен знак, кога с точка и кога в художествен текст може да се появи въпросителен знак, с пример за всеки случай. Добавени са и две уточняващи бележки за простите и сложните глаголни форми. Практическата част включва два теста: разширен, с шест задачи за разпознаване, образуване, отрицание, пунктуация и кратък синтактичен въпрос, и ученически, с пет задачи за бързо попълване. И двата са с ключ за самопроверка. Разработката е подходяща за въвеждане на темата, за упражнение преди класна работа и за самостоятелен преговор.

Наклонения и времена – двете големи глаголни категории, събрани в една проверка. Тестът обхваща целия дял и изисква не само разпознаване на формите, но и преценка коя от тях е уместна в конкретна ситуация. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст от училищен сайт, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи наклонението в дадена реплика, да се посочи изречението с условност, да се разпознаят две различни времена и да се определи пълната характеристика на една форма – наклонение и време едновременно. Текстът е подбран така, че да съдържа наведнъж изявителни, повелителни и условни форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. При повелителното наклонение се проверяват лицата, за които се образуват простите форми, правилното отрицание и ситуацията, в която употребата е уместна. При условното – формата, случаите на употреба и времето в частта с условието. При преизказните форми – сегашната и миналата форма в трето лице, както и типичната ситуация на употреба. Останалите задачи са върху времената: минало несвършено, бъдеще в миналото и времето, което преобладава в художественото описание. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преразказ на новина с преизказни форми и подчертаване на употребените форми, съставяне на изречения с условно и с повелително наклонение и написване на кратък текст, в който задължително присъстват четири различни глаголни форми. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително посочване на употребените форми. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обединяването на наклоненията и времената в една проверка има смисъл: всяка глаголна форма носи и двете характеристики едновременно. Затова и въпросът, който изисква пълно определяне – кое наклонение и кое време – е сред най-показателните в теста. Последната задача събира наученото в кратък текст. Изискването четири различни форми да се появят в няколко изречения принуждава ученика да ги подреди смислово, а не да ги изброи – именно това умение се търси при преразказ, отчет или съчинение. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като компактен преговор върху целия дял, с правило и пример за всяка форма.

Обобщението по морфология изисква едно нещо повече от отделните уроци – всяка глаголна форма да бъде определена цялостно: по наклонение, по време и по уместност в дадената ситуация. Тестът е построен около това изискване. Задачите са 20 и се разделят в три части. Началото е кратък текст за подготовка на училищно събитие, следван от 5 въпроса. Изисква се да се посочи наклонението в две конкретни форми, да се открие частта, която изразява условие, да се разпознае бъдещето, да се определи характерът на две форми, предаващи чужди думи, и да се прецени какво прави един от участниците в разговора. Текстът съдържа наведнъж четири различни типа форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. При повелителното наклонение се проверяват уместната употреба в инструкция и правилното отрицание за множествено число. При условното – простата форма, коректното съчетание на условие и следствие и случаят, в който се изразява готовност. При преизказните форми – съответната форма за минало свършено, редът само с такива форми и типичната ситуация на употреба. Останалите задачи са за времената: минало несвършено, бъдеще в миналото и минало предварително, както и за реда само с изявителни форми. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: кратък преразказ от чужди думи с подчертани форми, две смислово свързани изречения – едното с повелително, другото с условно наклонение, и трансформация на изречение от първо в трето лице при запазено основно време. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Последната задача е сред най-практичните в целия дял. Преминаването от първо към трето лице при запазено основно време е точно операцията, която се извършва при всеки подробен преразказ – и същевременно мястото, на което най-често се допускат грешки, защото формите се променят наведнъж по няколко признака. Полезна е и двойката свързани изречения. Изискването повелителната и условната форма да стоят в общ смислов контекст показва дали ученикът усеща разликата между указание и предположение, а не само разпознава формите поотделно. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват точно коя категория е объркана. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник върху целия дял по морфология.

Тестът поставя условното наклонение в среда, в която то се среща най-често – работно обсъждане, молби между колеги, планиране при неясни обстоятелства. Оттам произтичат и задачите: разпознаване на формите, определяне на лицето и числото, преценка кога има изрично условие и кога само готовност. Задачите са 20 и са в три части. Началото е кратък текст с реплики, следван от 5 въпроса. Проверява се как са представени действията в откъса, коя форма е за първо лице единствено число, кое изречение е учтива молба, кое съдържа изрично условие и с какво се образуват употребените форми. Всички отговори се извеждат от самия текст. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се пълният набор от спомагателни форми, правилното образуване на сложните форми и откриването на неправилни съчетания, случаите, при които се изразява желание или готовност без посочено условие, учтивите изрази, определянето на лицето и числото при отделни форми, разграничаването на изречение с условно наклонение от изречение с друга конструкция и редовете, съставени само от условни форми. Отделни задачи се отнасят до простите форми – начина им на образуване и обхвата на употребата им, както и до предназначението на сложните форми в официалното общуване. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на пряко указание в учтива молба, съставяне на две изречения – с изрично условие и без такова, и написване на кратък текст за училищна инициатива с най-малко две условни форми, едната от които въпросителна. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Задачите за откриване на неправилно образувана форма са сред най-полезните. Грешката там обикновено е една и съща – след спомагателната дума застава сегашно време вместо причастие. Тестът я поставя няколко пъти в различни варианти, така че да се запомни като модел, а не като отделен случай. Полезно е и разграничаването между условно наклонение и близки по звучене конструкции. Изречение с „да“ може да изразява предложение, без да е условна форма, и точно тук се получава смесване при бърз прочит. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова формулировка за коментар. За ученика при самостоятелна работа последната задача е и упражнение по писане – кратък текст, в който наклонението трябва да се употреби естествено, а не насила.