Доброто, което не се вижда от пръв поглед. Анализ на „Серафим“ от Йордан Йовков

     Разказът „Серафим“ на Йордан Йовков ни връща към едно време, в което животът на хората по селата е труден, а парите често не стигат дори за най-необходимото. Това е епоха на бедност, болести и несигурност – особено след войните, когато много семейства остават без стабилен поминък. В такъв свят човек лесно може да стане подозрителен, да се затвори в себе си и да мисли първо за своето оцеляване. Разказът показва, че и в бедно време човек може да остане човечен, а истинското добро не винаги изглежда „красиво“ отвън.