Граматична норма. Имена. Форми за единствено и множествено число

Групата се движеше или групата се движеха? Отговорът се крие в едно правило за събирателните съществителни, което лесно се подминава, а веднага личи в писмената реч. Разработката по граматична норма за имената започва със същността на бройната форма: как се образува с окончанията -а и -я и в кои три случая е задължителна, след точно бройно числително, след числително за приблизителност и след думите за количество колко, няколко и толкова. Веднага след това е разграничен обратният случай, когато съществителното назовава лица и нормата изисква обикновено множествено число. Отделни части разглеждат съгласуваното определение, вмъкнато между числителното и съществителното, употребата на колко и толкова с възклицателно значение, както и думите за множество като двойка, тройка, стотици, милиони, дузина и чифт. Самостоятелен раздел е посветен на й и и във формите за единствено и множествено число, при съществителните имена и при местоименията, включително особеността на местоимението неин в производните му форми. Разгледано е и съгласуването при няколко определения към еднотипни предмети, както и правилото за събирателните имена, от което тръгва цялата разработка. Практическата част предлага два варианта тест с ключ, със задачи за подчертаване, попълване на окончания, поправяне на сгрешени изречения и преобразуване. Кратък преговор в края събира правилата в няколко реда за бързо припомняне преди класна работа. Подходяща е за самоподготовка, за упражнение в час и за преговор върху граматичната норма при имената в 10 клас.

„Три стола“ или „три столове“, „колко часа“ или „колко часове“? Разработката е посветена точно на тези колебания и започва с ясно поставени цели: да припомни граматичните категории при имената, да усъвършенства прилагането на книжовната норма при образуването на множествено число и да разграничи случаите, в които грешките са най-чести. Понятийната част очертава кои думи наричаме имена, съществителни, прилагателни и числителни, и защо категорията число е най-разнообразна именно при съществителните. Основният раздел подрежда правилата за образуване на множествено число по родове: мъжки род със завършек на съгласен звук и на „й“, женски род със завършек на гласна и на съгласна, среден род и особените форми, включително случаите, при които формата е суплетивна или има двоен вариант с различно значение. След това са изведени най-честите затруднения, погрешната употреба на бройната форма, неточно образуваните форми за множествено число и колебанията при производните думи, с обяснение кой вариант е подходящ за официална реч. Отделни раздели проследяват числовата категория при прилагателните имена и съгласуването им по род и число, както и при бройните и редните числителни, където се пояснява кога съществителното застава в бройна форма. Практическата част включва три задачи, поправка на грешки в дадени изречения, обяснение защо определени изрази не отговарят на нормата и кратко съчинение, в което ученикът трябва сам да употреби правилните форми. Обобщението събира изводите за най-рисковите места. Разработката е подходяща за преговор преди класно, за упражнение по граматична норма и за бърза справка при колебание коя форма за число е книжовната.

В залата влязоха четири студента звучи убедително и въпреки това е грешно, а поправката се крие в един-единствен въпрос, който ученикът може да си зададе за секунда. Разработката за формите за единствено и множествено число при имената е построена около този тип бързи проверки. Началото очертава обхвата ѝ и въвежда бройната форма: как се образува с окончанията -а и -я, при кой род се среща и защо при женски и среден род въпрос изобщо не се поставя. Следва частта за задължителната ѝ употреба, разделена по случаи, след точно бройно числително, след приблизително числително, след думите за количество, както и когато между числителното и съществителното е вмъкнато прилагателно или причастие. Огледално са изброени случаите, в които бройна форма не се употребява, при назоваване на хора, при възклицателно колко и толкова и след думите за множество като двойка, десетки, стотици, милиони, дузина и чифт, със съпоставка между обобщеното множество и точното число. Практическите ориентири предлагат две кратки питания, чиито отговори водят до вярната форма. Отделен раздел е посветен на правописа на й и и в единствено и множествено число при съществителните имена и при местоименията. Следва списък с чести грешки, всяка с обяснение защо е грешка и с поправка, а след него мини-алгоритъм в четири стъпки, който подрежда цялото правило в удобна за запомняне последователност. Финалната част включва примери за тренировка, бърз тест в две части с ключ за самопроверка и обобщение за запомняне. Подходяща е за самостоятелна подготовка, за упражнение в час и за преговор преди класна работа в 11 клас.

Бройната форма изглежда като дребна подробност, а е сред най-често грешените правила. Часът я разгръща за 40 минути. В началото е дадена информацията за урока: предмет, тема, клас и продължителност. Същинската част започва с правилото за бройната форма и с окончанията ѝ, а след това с трите вида думи за количество, които я изискват, всеки изведен поотделно. След основното правило идват две особености, разгледани самостоятелно: как се държи бройната форма при съгласувано определение и кога думите за количество НЕ изискват такава форма. Точно тези две изключения са и източникът на повечето грешки. Втората част на часа е за множественото число при съществителни на определени окончания, разложена на номерирани правила, включително важното наблюдение, че в българския език няма дума, която в множествено число да завършва по определен начин. Последното правило е за местоименията. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното чрез изречения, в които учениците сами избират формата. Планът е подходящ за преподаване в 10. клас, за упражнение и като модел за собствен план.

Кратък текст за едно семейство и неговото стопанство е работната площадка на този урок: от него тръгват въпросите за думите, които назовават, описват и броят. Първата част е анализ на текста с въпроси, които подготвят разбора, а след тях идва подреден преговор на трите части на речта. Съществителните имена са представени с това, което назовават, и с двата си вида, прилагателните с признаците, които показват, а числителните с разликата между бройни и редни. Отделно е обяснено защо тези имена се наричат изменяеми и кои бройни числителни правят изключение от правилото за род и число. Следва разделът за бройната форма при съществителните от мъжки род: кога се употребява, след кои думи се появява и в кой случай вместо нея се използва обикновената форма за множествено число. Същинската част е самият морфологичен анализ, разписан като последователност от стъпки: част на речта, вид, граматични признаци и допълненията, които се посочват при прилагателните и при съществителните. Стъпките са приложени върху примерно изречение и всяка дума в него е разгледана поотделно като работен модел за преписване. Финалът събира правописните бележки, които вървят с темата: двойното т при членуване на съществителни и на числителни имена, както и числителните имена с две правилни форми на изписване. Урокът е подходящ за практическа работа в час и за самостоятелно упражнение преди изпитване.

Един и същ модел се проверява двадесет пъти в различни ситуации – с мерни единици, с названия на лица, с приблизителни числителни и с местоимения. Настоящият тест по български език е насочен изцяло към практическото прилагане на нормата, а не към нейното описание. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст и без задачи за писане. Всяка задача поставя конкретен случай и предлага четири варианта, при които разликата е само в една форма. Такъв формат изисква прилагане на правило при всеки отделен избор. Проверката започва с основното разграничение – бройната форма при съществителни от мъжки род, които не назовават лица, и обикновената множествена при названия на лица, включително правилният избор на числително пред тях. Няколко последователни задачи затвърждават това правило върху различен речников материал. Отделно място заемат случаите, при които между числителното и съществителното стои едно или повече съгласувани определения – позиция, в която бройната форма се запазва, макар често да се смята обратното. Проверени са и приблизителните числителни, както и думите за неопределено количество, след които формата се променя според това дали се измерва точен брой, или изразът има възклицателен характер. Значително внимание е отделено на мерните единици и на количествените названия – случаи от всекидневната писмена практика, в които грешките са особено чести. Включена е и задачата за думата, обозначаваща кратност на действието, при която употребата е само в обикновена множествена форма. Последната част от задачите обхваща местоименията и правописа на формите с крайно -й: правилният избор при притежателните форми за женски и за първо лице, разграничаването на единствено от множествено число, както и образуването на множествено число при съществителни от женски род на -ия. Ключът е кратък и по същество: за всяка задача е посочена правилната форма и е назовано основанието за нея – дали думата назовава лице, какво стои пред нея и от какъв тип е числителното. За учителя това е удобен инструмент за текуща проверка, за упражнение или за диагностика преди класна работа. За ученика тестът е подходящ за самоподготовка и обхваща форми, които се срещат ежедневно. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.