Своето бюро или нейното бюро: възвратното притежателно местоимение свой и си. Учебен материал за това как една дума сменя собственика в изречението, с формите, правописа и разликата от притежателното местоимение

„Своята“ или „свойта“? Първото е книжовно, второто се чува всеки ден – и точно затова попада в писмените работи. Настоящият тест поставя двадесет въпроса върху възвратното притежателно местоимение и проверява едновременно две неща: правилната форма и правилния смисъл. Началните въпроси установяват основното значение. Ученикът трябва да разпознае изречение, в което предметът принадлежи на лицето, което върши действието, и да го отличи от изречение, посочващо друг притежател. Отделен въпрос проверява знанието, че тази форма не може да пояснява подлога – ограничение, което често се пропуска. Следващият смислов кръг е посветен на съгласуването. Проверява се изборът на форма пред съществително от мъжки, женски и среден род, както и пред съществително в множествено число, в членуван и в нечленуван вид. Условията се редуват, така че едно и също правило да се приложи многократно върху различен материал. Значителен дял от въпросите проверява книжовната норма. Изисква се разграничаване на правилната членувана форма от разговорните съкратени варианти, които звучат приемливо при говорене, но в писмен текст са грешка. Тези въпроси имат пряко практическо приложение при всяка писмена работа. Отделна линия разглежда кратката форма. Проверява се правилното ѝ отделяне от съществителното, предимството ѝ пред обикновените кратки притежателни форми при подлог в първо и второ лице и точното преобразуване от пълна към кратка форма при запазен смисъл. Сред предложените варианти са включени и такива с разместен словоред, които изглеждат приемливо, но нарушават строежа на изречението. Няколко въпроса изискват обратна преценка: в кой случай замяната на възвратната форма с обикновена притежателна ще запази смисъла, защото подлогът е първо лице, и в кой случай ще го промени, защото ще насочи към друг човек. Тук проверката е смислова, а не формална. Отделен въпрос проверява и умението да се прецени с кой подлог избраната форма е съвместима. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което посочва рода и числото на съществителното, притежателя и произтичащата от тях форма. Езиковият материал е взет от всекидневни ситуации – шкаф, чин, закачалка, класна стая, така че правилото се прилага върху разпознаваем текст. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях е една буква, слято написана кратка форма или разместен словоред – затова отгатването е изключено и всяко изречение трябва да бъде прочетено докрай. Именно това изгражда навика, който предпазва от най-честите пропуски: формата да се проверява по думата, към която се отнася, и по това кой върши действието, вместо да се избира по слух. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и практическа опора при всяко писане, в което една форма решава дали ще е ясно чий е предметът.

Един странен жълт плод, наречен ръката на Буда, дава повода: докато разказваме за него, все трябва да кажем чия е родината му и коя част от него описваме. Точно от тези изрази тръгва разработката и стига до определението какво показва притежателното местоимение и с кои въпроси се разпознава. Следват формите, разделени в две групи. Пълните са подредени по лице и по число, за всяко с четирите варианта, които се съгласуват с поясняваната дума. Кратките са изброени отделно, заедно с обяснението защо не се променят и не се членуват, и с примери как пълна форма може да бъде заменена с кратка, без смисълът да се промени. Самостоятелен акцент е поставен върху правилото за отделното писане на кратките форми и върху един случай, в който една и съща кратка дума може да бъде и притежателно, и лично местоимение. За него е показан бърз начин за проверка чрез заместване, придружен с двойка изречения, които изглеждат почти еднакво, а значат различно. Последната част е правописна и правоговорна. В нея се обяснява кога окончанието е едно и кога друго при формите за мъжки род и за множествено число, кое е специалното правило при формите за трето лице женски род и кои членувани форми са книжовните, за разлика от съкратените, които се чуват в разговор. Разработката завършва с кратко обобщение на най-важните правила и е удобна и за самостоятелна подготовка, и за бърза справка при упражнения.

Двадесет задачи върху едно-единствено граматично явление. Рядка задълбоченост – обичайно на тази тема се отделят две-три задачи в общ тест, тук тя е разгледана от всички възможни страни. Именно тази съсредоточеност прави материала полезен. Явлението не се проверява мимоходом, а се обхожда изчерпателно, докато не останат неясноти. Темата е възвратното притежателно местоимение и материалът е събран на пет страници. Всяка задача е изградена като избор между четири почти еднакви изречения, различаващи се само по една дума. Първата група задачи е за смисъла. Проверява се дали ученикът разбира кому принадлежи предметът – на извършителя на действието или на друг човек. При тези задачи и четирите изречения са граматически правилни; сгрешен е само смисълът. Именно това е най-трудното в темата и тестът го поставя веднага. Втората група е за формите по род и число. Отделни задачи разглеждат мъжкия, женския и средния род, а после и множественото число. При всяка сред възможностите стоят четирите форми на местоимението, от които само една пасва. Отделно е разгледано и разграничението между членувана и нечленувана употреба. Третата група е за книжовността. Две задачи противопоставят правилните форми на разговорните им съответствия – онези съкратени варианти, които се чуват постоянно и се пишат погрешно. Особено полезна е задачата за слятото и разделното писане. Сред четирите възможности стоят три различни грешни начина да се свърже кратката форма с думата преди нея. Четвъртата група е за замяната между пълна и кратка форма. Тук е и една задача, при която е дадено изречение и три варианта за преобразуването му – а само единият запазва смисъла непроменен. Финалните задачи проверяват употребата при различни лица – при второ лице единствено число, при първо и при второ множествено. Така се вижда, че правилото важи за всички лица, а не само за трето. Под всеки отговор стои кратко обяснение с изведеното правило – род, число, членуване или предпочитаната форма. Така ключът върши работа и самостоятелно, като кратък справочник по темата. Преподавателят получава готова проверка след урока по темата – без подготовка, с оценяване по списък. Обясненията позволяват поправката да се превърне в кратко повторение. Ученикът получава двадесет упражнения върху едно правило, което се греши постоянно и се отчита при всяка писмена работа. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома, без чужда помощ.

Кое бюро подрежда Надя, своето или нейното? С две двойки почти еднакви изречения започва този план за урок върху възвратното притежателно местоимение и кратката форма си, а оттам часът стига до правило, което пази смисъла на всяко изречение. Разработката е готов сценарий за учебен час. Целите са изписани като умения, които ученикът трябва да покаже до края на часа, а необходимите средства и задачите за работа по двойки са изброени предварително. Репликите на учителя са дадени дословно, а срещу тях стоят очакваните отговори на класа заедно с насочващите въпроси, които се задават само при затруднение. Ходът на часа върви от наблюдението върху двойките изречения към извеждането на правилото чрез намирането на подлога. Следва пълният набор от форми, разделен на пълни и кратка форма, с примери за всеки род и число и с уточнение как кратката форма се произнася и как се пише. Отделен етап показва как пълната форма се заменя с кратката, без смисълът да се промени, и въвежда ограничението, което учениците най-често пропускат. Централната част разделя употребата на два случая според лицето на подлога: там, където изборът е свободен, и там, където грешната дума прехвърля предмета на друг човек. Всеки случай е показан с двойки изречения и с кратък въпрос за проверка. Правописният раздел събира разликата в двете окончания и разграничава разговорните от книжовните членувани форми. Часът завършва с работа по двойки върху четири изречения, с устна игра за съкращаване, с финална проверка от три въпроса на листче и с домашна работа от шест изречения по три изисквания. Накрая са събрани и готови реплики на учителя, които могат да се използват дословно в час.

Три въпроса стоят зад всяко изречение с местоимение: кой върши действието, към кого е насочено то и на кого принадлежи предметът. Настоящият обобщителен тест ги превръща в двадесет и пет конкретни задачи, които обхващат всички изучени видове местоимения. Първите въпроси проверяват личното местоимение. Изисква се разпознаване на форма, която замества название на човек, избор на правилната форма в служба на допълнение и определяне на лице, число и род. Отделен въпрос е посветен на формата след предлог, където се допускат постоянни грешки, а друг – на обръщението към един събеседник, при което се проверява и съгласуването на глагола. Следващият смислов кръг разглежда възвратното местоимение. Проверява се разпознаването на действие, насочено към самия извършител, правилната употреба на кратката възвратна форма и разделното изписване на пълната форма. Тези три въпроса покриват целия обем на темата. Учтивите форми са застъпени с два въпроса: изписването им с главна буква при официално обръщение и преценката в коя житейска ситуация са уместни. Така граматичното знание се свързва с умението да се напише молба или писмо. Значителна част от теста е за притежателното местоимение: разпознаване на пълна форма, съгласуване в множествено число, книжовно правилната форма за трето лице женски род, разграничаване на книжовните от разговорните съкратени варианти и разделното изписване на кратките форми. Отделен въпрос проверява кога се пише кратката форма с ударение и как тя се различава от еднакво звучащия съюз. Втората половина е посветена на възвратното притежателно местоимение. Проверява се основното му значение, пълната форма за женски род, разделното изписване на кратката форма и изборът на форма, който премахва двусмислието при подлог в трето лице. Заключителният въпрос изисква преценка в кой случай замяната с обикновено притежателно местоимение би довела до друг прочит, защото в изречението присъства второ лице. Няколко от въпросите изискват и обратна преценка – не коя форма е правилна, а какво точно означава дадено изречение при избраната в него форма. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава вида на местоимението и основанието за избора. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение: четири вида местоимения се проверяват в един тест, а сгрешеният отговор веднага показва къде остава пропускът – при формата, при правописа или при разбирането на смисъла. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях е една буква или слято написана кратка форма, така че отгатването е изключено. Езиковият материал е взет от всекидневието – коридор, спирка, шкаф, класна стая, така че правилата се прилагат върху разпознаваем текст и наученото веднага може да се пренесе в собственото писане. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка в края на дяла, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и надеждна опора при всяко писане.

Всяко местоимение поставя пред пишещия три отделни решения: коя е правилната форма, къде тя се пише слято и къде разделно и дали изборът звучи книжовно, или е останал разговорен. Настоящият обобщителен тест обединява и трите в двадесет и пет въпроса, които преминават през всички изучени видове. Първата линия е за личното местоимение. Проверява се разграничаването му в служба на подлог от службата на допълнение – различие, при което формата се променя изцяло. Следват въпроси за определяне на лице, число и род, за формата след предлог и за случая, в който едно кратко местоимение замества няколко лица или предмета. Следващият смислов кръг е за възвратното местоимение. Изисква се разпознаване на действие, което се връща към своя извършител, преценка за правилната употреба на кратката форма сред изречения, в които тя е поставена неуместно, и разделното изписване на пълната форма след предлог. Учтивите форми са застъпени с два въпроса – изписването с главна буква при официално обръщение и преценката в коя житейска ситуация те са уместни: покана към родители, разговор с приятел или съобщение до близък. Тази проверка има пряка стойност при писане на покана, молба и заявление. Значителна част от теста е за притежателното местоимение: разпознаване на пълна форма, съгласуване в множествено число, книжовно правилният вид за трето лице женски род и разграничаването му от разговорните съкратени варианти. Отделни въпроси проверяват разделното изписване на кратките форми и писането на кратката форма с ударение, която редовно се заменя с обикновена буква. Втората половина е за възвратното притежателно местоимение. Проверява се основното му значение, пълната форма за женски род, разделното изписване на кратката форма, изборът, който премахва двусмислието при подлог в трето лице, и разпознаването на изречение, в което кратката форма е поставена в неправилна конструкция. Финалният въпрос изисква обратна преценка: при кой подлог замяната с обикновено притежателно местоимение няма да промени смисъла. Няколко въпроса проверяват и умението да се различи кратка форма, изразяваща притежание, от кратка форма, назоваваща получателя на действието – различие, което се улавя чрез замяна с пълна форма. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава вида на местоимението и основанието за избора. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение – четири вида местоимения в един тест, а сгрешеният отговор веднага показва къде е пропускът. Условията са построени еднакво: сред четири близки изречения се търси единственото без допусната грешка, а разликата между тях често е една буква или едно слято написване. Езиковият материал е взет от познати всекидневни ситуации – коридор, двор, шкаф, автобус, класна стая. Правилата се прилагат върху жив текст, а не върху изкуствено съставени примери, което улеснява запомнянето и пренасянето им в собственото писане. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка в края на дяла, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и опора при всяко писане.