„Гледам: духове се спускат в заснежени равнини“: пълният текст на стихотворението „Бесове“ от Александър Пушкин, с бележка за Болдинската есен
Зареждане на оценките…
Александър Пушкин
Бесове*
[* Стихотворението е писано през т.нар. Болдинска есен. Ръкописът представлява два листа, по чиито полета има множество рисунки на луна всред облаци. Някои стихове са писани с друго мастило, т.е. стихотворението не е създадено отведнъж, а е плод на по-продължителен размисъл.
„Бесове“ е измежду най-великите творения на Пушкин и изобщо, и в частност във връзка с голямата тема за играта на бесовските сили, за пътя и пътуването през необятните пространства на Русия. А също и за непроницаемата тайна на човешкото битие, забулено в мъгли и снежни вихрушки.]
Тичат облаци, тъмнее;
грее скритата луна
и снегът летящ сребрее;
мрачна, мътна светлина.
Носи, носи ме шейната
и звънчето: дзън-н-н! звъни…
Как е страшно на душата
в непознати равнини.
„Хайде, кочияш!“ — „Конете,
господарю, не вървят;
ослепях от ветровете
и затрупва ни снегът.
То човек да се отчае!
Май обърках пътя аз…
Някой — бес ли си играе?
Ето го — кръжи край нас!
Виж го как лудува, писка,
плюе в мене и кълне,
и в дола да блъсне иска
подивелите коне.
Ту е като стълб крайпътен,
прошумял за миг в нощта;
ту проблясва с пламък смътен
и изчезва в пустошта.“
Тичат облаци, тъмнее;
грее скритата луна
и снегът летящ сребрее;
мрачна, мътна светлина.
Чувствам — нямам сили вече,
а звънчето мигом: млък!
Спряхме… „Кой ни се изпречи?“
„Знам ли? Пън ли или вълк?“
Плаче бурята, извива,
тръпните коне пръхтят;
той в мъглата се укрива,
но очите му блестят.
И конете пак препускат,
и звънчето: дзън-н-н! звъни…
Гледам: духове се спускат
в заснежени равнини.
Уродливи, неспокойни,
в тази бяла пустота,
литват бесове безбройни,
като есенни листа…
Ех, че скръбно те запяват!
Накъде из тоя мрак?
Дух домашен ли опяват?
Вещица ли женят пак?
Тичат облаци, тъмнее;
грее скритата луна
и снегът летящ сребрее;
мрачна, мътна светлина.
В небосвода се разпръсват
бесовете — рой след рой,
и сърцето ми разкъсват
с жални викове и вой…
Свързани материали
Пълен текст на поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков – Бетовен, страданието, творческият дух и победата на изкуството над съдбата
„Cis moll“ от Пенчо Славейков – пълен текст на поемата е удобен учебен ресурс за работа с една от най-значимите творби на българския модернизъм. Материалът представя произведението в цялост и е подходящ за четене в час, самостоятелна подготовка, цитатна работа, проследяване на композицията и подготовка за литературен анализ или интерпретативно съчинение. Особено ценно е, че текстът позволява ясно да се проследи вътрешната архитектура на поемата. Началните строфи изграждат драматична ситуация около Бетовен и постепенно въвеждат конфликта между физическото страдание и творческия дух. Следва разгърнат монолог, в който отделните смислови части се надграждат последователно и водят към повратен момент. Финалните фрагменти разширяват личната драма към универсалната тема за твореца, съдбата, изкуството и духовното безсмъртие. Тази композиционна яснота прави ресурса особено полезен при работа върху развитието на лирическия герой и върху преходите между отделните психологически състояния. Учениците могат лесно да отделят ключови моменти, да проследяват повторенията, противопоставянията, образите на мрака и светлината, музикалните внушения и движението от отчаяние към духовно възмогване. Материалът е удобен и за пряка работа с цитати. Цялостният текст дава възможност да се подбират точни доказателства за различни литературни задачи, без да се работи с откъслечни фрагменти. Това го прави подходящ както за подготовка на анализ, така и за упражнения върху теза, аргумент, художествен образ, композиция и авторова идея. За учителя ресурсът може да служи като основа за урок, четене с коментар, поставяне на въпроси, работа по групи или подготовка на задачи за самостоятелен анализ. За ученика той е надежден изходен текст при подготовка за изпитване, писмена работа или преговор, защото събира произведението на едно място и позволява многократно връщане към конкретни стихове и смислови ядра. Допълнително предимство е възможността поемата да се използва за междупредметни връзки между литература, музика, културна история и философия на творчеството. Образът на Бетовен, епиграфът и музикалната организация на текста създават богата основа за дискусия и разширяват литературното четене отвъд чисто сюжетното равнище. Ако търсите надежден изходен ресурс за работа върху „Cis moll“, този материал е отличен избор. Получавате пълния текст в удобен за учебна употреба вид – подходящ за анализ, цитиране, коментар, самоподготовка и създаване на последващи литературни задачи, с висока практическа стойност както за ученика, така и за учителя.
„Братя мои, бедни мои братя“: „Зимни вечери“ от Христо Смирненски, пълен текст на цикъла
Тук е самата творба, а не разказ за нея: „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, дадена изцяло, с всичките си части, така че стихът да се чете и цитира точно. Началото е картината на града: вечерта като черна гробница, оградите, които гледат с жълти стъклени очи, оскрежената топола призрак, изопнатите жици като странни струни и младата луна, бележеща незнаен път с тънкия си огнен сърп. Следва пътят на лирическия говорител край смълчаните хижи, откъдето през мътните стъкла го гледат вечната бедност и грижа. Оттам поглед през прозореца открива първата човешка сцена: завърналият се безхлебен и пиян баща, силуетът със заканата, пищящите деца и жената, която ридае навън. Трета част въвежда музиката и огъня: разплаканата цигулка, чуковете на циганите ковачи, елмазената стомана, златните сълзи и снопчетата пламък в сгушената барака. По-нататък мъглата поглъща улицата с писъка на локомотива, електрическия наниз и незнайните силуети, докато през нея не се появи слепият старик с натовареното дете и не прозвучи най-известното обръщение в творбата. Следва сцената със свещите и ковчега, с моминското лице, ридаещата старуха и дрипавото детенце пред мъничкия иконостас, а последната част връща говорителя обратно край същите хижи, при двете деца с чувалчета до фенера и при снежинките, които стават на кал. Страницата върши работа при анализ на „Зимни вечери“, при подготовка за интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос, при търсене на точен цитат и при заучаване на откъс наизуст.
„Все тая нощ, все тоя сън“: пълният текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, творбата на безсънието, клетвата и предчувствието
Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.
ТЕСТ – Пейо Яворов (12 клас)
1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки, загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“
Хляб, изгнание и любов в шест творби: Пейо Яворов, избрани стихотворения с пълни текстове
Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.
ТЕСТ – Димчо Дебелянов (12 клас)
1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ В) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Пловдив“ Б) „Да се завърнеш...“ B) „Помниш ли, помниш ли“ Г) „Спи градът“ 3. Кое от посочените произведения е сонет? A) „Тиха победа“