Подкатегории на "Медицина"

Треската (лат. febris) е специфична защитна реакция на организма, изразяваща се в повишаване на телесната температура над нормалната стойност (над 37,5°C), в резултат на пренастройка на терморегулационния център в хипоталамуса.Треската е активен, регулиран процес, различен от хипертермията, при която няма пренастройка на термо регулационния център. Механизъм на възникване: 1. Екзогенни пирогени (напр. бактерии, вируси, токсини) → 2. Активират имунните клетки → 3. Отделят ендогенни пирогени (IL-1, IL-6, TNF-α) → 4. Стимулират производството на простагландин E2 (PGE2) в хипоталамуса → 5. Повишаване на „уставната точка“ за телесната температура → 6. Организмът задейства механизми за повишаване на топлината: втрисане, вазоконстрикция, повишен

Анемията е патологично състояние, при което има намаление на концентрацията на хемоглобин (Hb) и/или броя на еритроцитите и хематокрита под нормата за възрастта, пола и физиологичното състояние на индивида. Това води до понижено кислородно снабдяване на тъканите – тъканна хипоксия.

Стазата е патологично състояние, при което значително се забавя или напълно спира движението на кръвта в микроциркулацията (капиляри, венули). Това води до застой на кръв в тъканите и развитие на хипоксия, оток и увреждане на клетките. Видове стаза: 1. Микроциркулаторна стаза (истинска стаза) – засяга предимно капилярите и венулите. 2. Механична стаза – причинена от физическа обструкция (тромб, тумор, компресия). 3. Функционална стаза – при обща циркулаторна недостатъчност, сърдечна слабост. Патогенеза: 1. Нарушена хемодинамика (забавен венозен отток, артериален приток) 2. Повишено хидростатично налягане в капилярите 3. Увреждане на ендотела 4. Повишена пропускливост на съдовете 5. Образуване на микроагрегати (левкоцити, тромбоцити

Диабет тип 1 (инсулинозависим захарен диабет, DM1) е автоимунно заболяване, при което имунната система унищожава β-клетките на панкреаса в островчетата на Лангерханс, водещо до абсолютен инсулинов дефицит. Това състояние води до хронична хипергликемия и сериозни метаболитни нарушения. Патогенеза 1. Автоимунно разрушаване на β-клетки: - Провокира се от генетични (HLA-гени) и външни фактори (вируси: Coxsackie B, ентеровируси). - Активират се CD8+ Т-клетки → инфилтрация на островите → апоптоза на β-клетките. Образуват се автоантитела: - GAD (глутаминова декарбоксилаза) - ICA (инсулинови клетъчни антитела) - IAA (антитела срещу инсулин) 2. Абсолютен инсулинов дефицит: ↓ Инсулин → ↓ глюкозен транспорт в мускулите и мастната тъкан.

Автоимунните заболявания са състояния, при които имунната система погрешно разпознава собствените тъкани като чужди и образува имунен отговор срещу тях – „самоагресия“. Това води до хронично възпаление, тъканно увреждане и нарушена функция на засегнатите органи.

Хепатитът представлява възпалително заболяване на черния дроб, което може да бъде: Остро – с внезапно начало и ограничена продължителност; Хронично – продължаващо над 6 месеца, водещо до фиброза, цироза или хепатоцелуларен карцином. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХЕПАТИТИТЕ 1. Вирусен хепатит Най-честата причина. Причинява се от различни вируси: Сравнителна таблица: Вирусни хепатити A–E Вирус Начин на предаване Инкубационен период Хронифициране Има ли ваксина? Особености HAV  А Фекално-орален (заразена храна, вода) 2–6 седмици Не Да (инактивирана ваксина) Обикновено протича леко, без хронифициране. Често в детска възраст. HBV B Кръв, полово, вертикално (от майка на дете) 6–24 седмици Да /около 5–10% от възрастните Да (рекомбинантна ваксина) Може да

Зрителната система е основният сетивен апарат на човека, чрез който се възприемат над 80% от информацията от околната среда. Тя включва око с неговите структури (роговица, леща, ретина, зрителен нерв), които осигуряват формирането и предаването на зрителния образ към мозъка. Нарушенията в зрителната система като миопия, катаракта или цветна слепота водят до различни зрителни проблеми и изискват своевременна диагностика и лечение.