Подкатегории на "Литература"

Поемата „Cis moll“ представя един драматичен момент от живота на великия композитор Лудвиг ван Бетовен. Още на 30 години той започва да губи слуха си, докато в един момент оглушава съвсем. А слухът е най-важното сетиво за един музикант. Затова Бетовен постепенно се откъсва от обществото, не можейки да приеме унижението да го съжаляват и тайно да му се подиграват. И най-страшното е, че той не може да чуе собствената си музика, когато я свири. Затова композиторът, подобно на Хамлет, стига в един момент

На пръв поглед двете стихотворения разработват различни теми. „Две хубави очи“ представя изповедта на млад мъж пред неговата любима, въображаемия му разговор с нея, чувствата, които поражда в душата му образът на любимото лице, събран в точката на очите – най-изразителната част от човека, разкриваща вътрешния му свят. Стихотворението „В часа на синята мъгла“ , от своя страна, показва размислите на един човек, привършил жизнения си път, който седи до прозореца и мислено разговаря с децата, играещи

Книгата „Бай Ганю“ не разработва един-единствен сюжет с начало, среда и край. Тя се състои от множество истории, обединени от основния герой, който заради разминаването си с културата, нравите и ценностите на Европа и модерния свят попада в еднотипни затруднителни ситуации, от които се измъква благодарение на нахалството, агресията и неизчерпаемата си енергия. Казахме вече, че тази книга не е построена според изискванията на условната реалистична литература, изграждаща един цялостен

Стихотворението „Арменци“ представя една позната за българските читатели тема, но показана от друга гледна точка. Вместо известните от стихотворенията на Ботев и повестта на Вазов „Немили-недраги“ български хъшове в Румъния виждаме група арменски бежанци. Това обаче го разбираме само от заглавието на стихотворението. То придава известна историческа конкретност на показваното в творбата: За да задуши националното самоопределение на арменците, правителството на Османската империя

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “ … един писател се оформя в средата, в която живее, в епохата, в която се ражда …”. Годините, в които

„Гост“ е първата глава на романа „Под игото“. Тя изпълнява функцията на експозиция, тъй като запознава читателите с началния момент, от който започва да се развива сюжетното действие – една майска вечер година преди да избухне бунтът, т.е. през 1875 г. Обрисуван е домът на един от ключовите герои в творбата – чорбаджи Марко, и е пресъздаден типичният за предосвобожденската епоха традиционен бит, характерен за подбалканското градче Бяла черква. Това е Вазовият роден град Сопот – Акча клисе

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Сюжетът на „Индже“ представя историята на известен кърджалийски главатар, възпят в много песни и предания. Индже е историческа личност, българин, чието кръщелно име най-вероятно е Стоян. Документите за него го представят като наемник при известния кърджалийски главатар Кара Фейзи, при различни влашки князе и при гръцките въстаници. Загива в битката между бойците на Гръцката завера с турците край молдованския град Скулени на 17 юли

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Историческото събитие, което поемата „Септември“ описва, е въстанието, избухнало през септември 1923 г. Освен в заглавието обаче, този исторически факт никъде не е назован пряко. Той е оставен, ако използваме един математически израз, извън скоби. Основната тема на творбата е друга. И тя е изразена с въпроса, прозвучал в осма част: „Прекрасно, но – що е отечество?“. До този момент в съзнанието на българите този въпрос не е звучал.

Централна героиня от разказа “Албена” (1927) и драмата “Албена” (1928) на българския писател Йордан Йовков. В селото Албена е най-красивата жена – всички мъже гледат по нея, жените й завиждат. Но е омъжена за Куцар – уродливия, притежаващ извънредна сила помощник на мелничаря Нягул.

ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Темата на стихотворението „Повест“, както и проблемите, които тя съдържа, не са нови за българската литература. Какво придава смисъл на човешкия живот? Защо имам чувството, че животът ми отминава напразно и се превръща в „живот неживян“? Защо светът около мен ми изглежда като „мрачен затвор“ , а аз съм принуден да живея в „заключени простори“? Моето нещастие само лично ли е, или по някакъв начин е присъщо на цялото

1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Основната тема на стихотворението „Писмо“ е същата, която разработва пролетарската поезия от 20-те години насетне – светът е устроен зле, затова старият свят трябва да бъде разрушен и на негово място да се построи нов – по-добър и по-справедлив. Свят, в който хората ще живеят щастливо. Или както се изразява лирическият герой – „това е песен“. Но за разлика от своите предшественици – Христо Смирненски и Гео Милев –

СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Събитието, върху което и изграден сюжетът в разказа „Албена“, е почерпан от преки наблюдения на автора. Млада и хубава жена е омъжена за неподходящ мъж. Недоволна от положението си, търсеща истинска любов, тя започва връзка с майстора на селската мелница. Скоро двамата любовници стигат до идеята да убият съпруга. Престъплението е разкрито от показанията на по-малкия син на жената, тя е арестувана и предстои да я водят в града на

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО Романът „Тютюн“ описва събития, случили се в един сравнително кратък исторически период – от началото на 30-те години на 20. век до 1945 година. В течение на тези петнайсетина години се проследяват два паралелни процеса. Единият е свързан с личните съдби на двамата главни герои – Борис Морев и Ирина. Доколкото обаче тяхната история е преплетена с цялостния обществено-политически живот на страната, анализът на техния личен успех и

1.    СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО За разлика от повечето къси разкази, в които става дума за някаква необикновена случка, про-меняща съществуващия ред, „Дърво без корен“ въвежда читателя в една типична за 60-те години на миналия век ситуация – възрастен мъж, прекарал целия си живот на село, е останал вдовец и за да не живее сам, синът му го взема при себе си в града. На пръв поглед всичко е наред – според установените правила на живота семейството трябва да живее

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ВРЕМЕТО За разлика от повечето къси разкази, чийто сюжет се изгражда около някакво събитие, променило съществуващия до момента ред на живота, в „Нежната спирала“ такава промяна като че ли няма. Повествователят подробно ни запознава със спомена си за едно връщане от лов през мразовит зимен ден – къде е било това, как са пътували, колко души са били в шейната, как са седели, какъв е бил пейзажът наоколо... Единственото произшествие, което малко

Мислейки върху романа “Тютюн”, откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина. Борбите на тютюневи магнати увлечени в печалбата и експлоатирането на работниците са почвата, върху която израстват личните драми и особено драмата на сина на гимназиалния учител Борис Морев и Ирина. Малко образи са така психологически уплътнени като героите на Димитър Димов Борис Морев с неговото величие, разгрома и гибелта, и Ирина – с превръщането й от чисто, мечтателно момиче в държанка.

Романът “Тютюн” е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война. В епически разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии, различни герои, съсловия и класи. Конфликтната сложност на техните отношения е център на авторовото внимание. Подобна романова схема е тиражирана в редица белетрестични произведения на 50-те години. “Тютюн” остава класическа творба, от онези, които по думите на Борхес “поколения хора

Димитър Димов и в трите си романа: „Поручик Бенц”, „Осъдени души” и „Тютюн”, създава герои със сложни, драматични характери. Техните съдби и преживявания се определят от всичко, което е вътре в тях. Извън времето и извън историята тези герои превръщат живота си в поражение; сами се обричат на самота, доброволно се отчуждават от самите себе си. Те се предават, капитулират. Ирина и Борис Морев стават жертва на отровните тютюневи изпарения на „Никотиана" (тютюневият концерн, който погубва

За разлика от моралния проблем, който произтича от действието на универсалния закон за доброто и злото, гражданският проблем е ограничен в полето на обществените отношения. В дълги периоди от своето развитие човекът и неговите общности са се ръководили от универсални закони, възприемани от тях като космически ред, установен от боговете. Така е било в Древна Гърция, така е било през Средновековието. Дори и по времето на Ренесанса, когато се налага идеята за човека в центъра на света

Същност на гражданското общество и неговите проблеми. Понятието „гражданско общество“ носи древни корени, свързани с разбирането за гражданина като свободен и активен член на своята общност. В античния полис – древногръцкият модел на град-държава – човекът е политическо същество, което не само обитава дадено място, но и взема участие в управлението му. Тази традиция на ангажираност и взаимовръзки продължава да оформя съвременната идея за гражданско общество. Днес гражданското

Има ли смисъл човешкият живот, ако я няма вярата, че той ще бъде прекрасен? Има ли човек, който да не вярва, че бъдещето, което му предстои, ще бъде по-хубаво от миналото? Човек се ражда като празен бял лист, на който съдбата изписва с едър шрифт житейския му път. Целият човешки живот е една непрестанна еволюция. Едва ли някой се стреми да се върне на дъното или иска да остане на първото стъпало на социалната стълбица на живота. Еднопосочният възход: – нагоре! нагоре!, е невъзможен

Когато някой каже „лесни пари“, в ушите ни звучи примамливо – обещание за бърз успех без много труд. Но в повечето случаи това е примамка, капан, който хваща човека и бавно, почти неусетно, го превръща в роб на собствените му желания. В романа „Тютюн“ Димитър Димов проследява именно този процес. Достатъчно е да сравним началото (I глава) и една от най-късните сцени (XVI глава), за да видим как героите – най-вече Борис Морев и Ирина – попадат в мрежата на „лесните пари“ от тютюна и как това променя живота и душите им. В първа глава атмосферата е лятна, пълна с песен и сладък дъх на грозде. Там срещаме Ирина – още ученичка, пълна с мечти за медицина и големия град.

I. ПОДГОТОВКА ЗА НАПИСВАНЕ 1. Внимателен прочит на художествения текст. Текстът на Смирненски представя една мрачна и трагична картина на живота в големия град, в която човекът е безпомощна жертва на социалните несправедливости. Тази среда руши основни човешки ценности като съчувствието и взаимната подкрепа. Темата за бедността е водеща, а градът е символ на бездушието и духовния упадък. Ключови моменти в текста: „Като черна гробница... пуст и мрачен е градът.“ „Вечната бедност и грижа ме

„Да бъдеш“ означава да усещаш, че си жив – със своите спомени, корени, хора и мечти. „Да имаш“ е да притежаваш – пари, вещи, удобства. Повечето хора искат и двете; проблемът започва, когато второто задуши първото. В разказа „Дърво без корен“ Хайтов показва точно такава ситуация: старият Гатю получава от децата си всичко материално, но губи истинската радост от живота. Луксозният апартамент се превръща в „златен кафез“, защото човекът вътре не може да бъде, а само има. Синът инженер и

1.Ги дьо Мопасан е определян като: А) майстор на романа Б) майстор на късия разказ В) майстор на драмата Г) майстор на комедията 2.Кое твърдение НЕ се отнася до живота и творчеството на Мопасан? А) възпитан е от високообразованата си майка Б) част от разказите му имат комични елементи В) част от разказите му стават доста зловещи след като заболява от сифилис Г) самоубива се на 42 годишна възраст 3.Коя от изброените творби НЕ е на Мопасан? А) „Пиер и Жан” Б) ”Живот” В) ”Мадмоазел Фифи”