Материали от категорията "Есе, интерпретативно съчинение"
Есе по морален проблем: „Мястото на изкуството в съвременното общество“. Огънят, който творецът запалва в чуждите сърца („Cis moll“, Пенчо Славейков)
Може ли изкуството да бъде нещо повече от украса на свободното време? Върху този въпрос е разгърнато ученическото есе, което тръгва от поемата „Cis moll“ на Пенчо Славейков и стига до днешния де...
Есе по морален проблем: „Творецът и социалната среда“. Пламъкът, който трябва да бъде запален в хорските сърца, срещу присъдата, че новото е безумие (поемата „Cis moll“, Пенчо Славейков)
Есето тръгва от въпроса защо творецът толкова често се оказва сам срещу средата си и защо тъкмо неговата различност се приема като заплаха за реда. Литературната опора е поемата на Пенчо Слав...
Есе по морален проблем: „Капанът на лесните пари“. Златният мираж, който бавно се превръща в зависимост („Тютюн“, I и XVI глава, Димитър Димов)
Обещанието за бърз успех без много труд звучи примамливо във всяко време: есето тръгва оттам и проследява как романът „Тютюн“ на Димитър Димов показва механизма на този капан. Уводът постав...
Есе по морален проблем: „Човекът в света на капитала“. Когато всичко има цена, включително хората („Тютюн“, I и XVI глава, Димитър Димов)
Есе, писано от позицията на десетокласник, който едва сега вкусва сериозната литература и вече усеща как една книга го хваща за гърлото с въпросите кой съм, накъде отивам и какво ще ми струва у...
Есе по морален проблем: „Златото е нищо, ако не се превърне в човешко щастие“. От кехлибарения гроздобер до пълната чаша и жадния човек („Тютюн“, I и XVI глава, Димитър Димов)
Гроздоберът в I глава блести като обещание, а в XVI глава чашата прелива от коняк и човекът остава жаден: между тези две картини се движи есето върху романа „Тютюн“ на Димитър Димов. В началото ...
Есе по морален проблем: „Да имаш корен означава…“. Името, думите и скърцащата врата, които държат човека жив („Дърво без корен“, Николай Хайтов)
Шумът на стара дъбова порта, мирисът на прекопан пръст, далечно блеене на кози: есето започва от тези тихи усещания, за да стигне до въпроса какво всъщност значи да имаш корен. Уводът дава посо...
Есе по морален проблем: „Гледай си кефа! Яж, пий и не мисли за нищо!“. Сит, но гладен за живот: удоволствието на сетивата срещу удоволствието на смисъла („Дърво без корен“, Николай Хайтов), вариант 2
Ваканция без домашни и без ранно ставане, само сериали и чипс: точно така днешният ученик си представя пожеланието, с което започва това есе. Втори вариант на разработката по темата, писан вър...
Есе по морален проблем: „Гледай си кефа! Яж, пий и не мисли за нищо!“. Чесънът срещу майонезата и златният кафез на дядо Гатю („Дърво без корен“, Николай Хайтов), вариант 1
Репликата звучи като лозунг от лъскава реклама, но в „Дърво без корен“ пада като тухла върху сърцето на дядо Гатю: оттук започва есето и оттук отваря сблъсъка между две поколения и две предст...
Есе по морален проблем: „Да бъдеш или да имаш?“. Златният кафез на дядо Гатю и корените, които хранят живота („Дърво без корен“, Николай Хайтов)
Разликата между двата глагола е поставена още в началото: да бъдеш значи да усещаш, че си жив, да имаш значи да притежаваш, а есето проследява какво става, когато второто задуши първото. Опорат...
Есе по морален проблем: „Ако исках да намеря нещо, трябваше пак в себе си да се поровя“. Трите огледала на съвестта в снега („Нежната спирала“, Йордан Радичков)
Пред необяснимото първият инстинкт е да ровим наоколо, а есето тръгва точно от този капан: ловците в „Нежната спирала“ търсят обяснение навън, докато то живее вътре в тях. Изречението „Ако и...
Есе по морален проблем: „Човекът господар ли е на природата?“. Звънчето на съвестта срещу мита за венеца на творението (разказът „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
Твърдението, че човекът е венецът на творението, е поставено под съмнение още в първите редове, а доказателствата са потърсени не в науката, а в един зимен разказ. Проблемът е формулиран като в...
Есе по морален проблем: „Безпричинната агресия“. Камшикът, снежната топка и изстрелът: три стъпки до срама (разказът „Нежната спирала“ от Йордан Радичков)
Есето започва с човек, убеден, че държи всичко под контрол, и с един напълно ненужен удар, от който тръгва цялата аргументация. Проблемът е въведен чрез сцената в ледената зимна равнина, а въпр...
Есе по морален проблем: „Цената на човешкото присъствие“. Кога човекът е стрелец, без да си дава сметка („Нежната спирала“, Йордан Радичков)
Човекът обича да се мисли за венец на природата, но колко често се пита какво струва присъствието му: от този въпрос тръгва есето върху „Нежната спирала“. Разработката показва защо разказът ...
Есе по граждански проблем: „Когато мълчим пред болката, каква следа оставяме?“. Ударът на камшика, тишината в шейната и цената на премълчаването („Нежната спирала“, Йордан Радичков)
Шумът е навсякъде, а най-важното често остава в мълчанието: с този контраст започва есето, за да стигне до зимната шейна в „Нежната спирала“, където един камшик перва шипков храст просто така,...
Есе по граждански проблем: „Да се научим да спираме, защото животът не е само бързане“. Сивата равнина, шипковият храст и следата, която оставяме („Нежната спирала“, Йордан Радичков)
Светът днес прилича на състезателна писта и есето започва точно оттам: от бързането, от навика да не поглеждаме нито небето, нито човека до себе си. Оттук разработката влиза в зимното пътуване...
Есе по морален проблем: „Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен... това е песен!“. Смъртта, която звучи като песен, и любовта към живота (стихотворението „Писмо“, Никола Вапцаров)
Да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, е песен. Есето тръгва от този стих и защитава тезата, която стои зад него. В началото стихотворението „Писмо“ е представено като драм...